Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Можем следователно да си въобразим заедно с А. Смит, че постоянният

капитал е само мним елемент на стоковата стойност, който изчезва в об-

щата връзка. По такъв начин става по-нататък обмен на променлив капи-
тал срещу доход. Работникът купува с работната си заплата частта от

стоките, която съставлява, неговият доход. С това той същевременно
възстановява за капиталиста паричната форма на променливия капитал.

И най-после: част от продуктите, които образуват постоянен капитал, се
възстановява, или in natura, или чрез обмен между самите производи-

тели на постоянния капитал — процес, с който консуматорите нямат нищо

общо. Ако не вземем това предвид, възниква привидността, че дохо-
дът на консуматорите възстановява целия продукт, следователно и пос-

тоянната стойностна част.

5) Освен бъркотията, внасяна от превръщането на стойностите в произ-

водствени цени, възниква и една друга вследствие превръщането на при-
надената стойност в различни особени форми на доход, една към друга

самостоятелни и отнасящи се към различните елементи на производст-
вото, в печалба и рента. Забравят, че стойностите на стоките са основата

и че разпадането на тази стокова стойност на отделни съставни части и
по-нататъшното развитие на тези съставни части във форма на доход,

превръщането им в отношения на различните владелци на различните

фактори на производството към тези съставни части на стойността, раз-
пределението им между тези владелци съобразно определени категории

и титули, съвсем нищо не изменя в самото определение на стойността и

нейния закон. Също тъй не се изменя законът за стойността от обстоя-
телството, че уравняването на печалбата, т.е. разпределянето на цялата

принадена стойност между различните капитали, и препятствията, които
отчасти (в абсолютната рента) създава поземлената рента за това урав-

няване, обуславят отклонението на регулиращите средни цени на сто-
ките от индивидуалните им стойности. Това оказва влияние само на при-

съединяването на принадената стойност към цените на различните

стоки, но не премахва самата принадена стойност и съвкупната стойност
на стоките като източник на тези различни съставни части на цената.

Това е quid pro quo (смесване на понятията (буквално: едно вместо

друго). ред.), което разглеждаме в следната глава и което неизбежно е

свързано с привидността, че стойността възниквала от собствените си

38