Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

исъединеният труд, е равна на 100v+150m=250. Нейната величина не за-

виси от това, че тя се разпада на работна заплата, печалба и рента. Съ-
отношението на тези последните части ни показва, че работната сила,

заплатена със 100, да приемем със 100 ф.ст., е доставила едно количес-

тво труд, изразяващо се в парична сума, равна на 250 ф.ст. Оттук виж-
даме, че работникът е изпълнил принаден труд 1½ пъти повече от труда

за себе си. Ако работният ден = 10 часа, той е работил 4 часа за себе си и
6 часа за капиталиста. И така, трудът на заплатените със 100 ф.ст. ра-

ботници се изразява в парична стойност от 250 ф.ст. Извън тази стойност
от 250 ф.ст. няма нищо за поделяне между работниците и капиталистите,

между капиталистите и поземлените собственици. Това е цялата стой-

ност, прибавена към стойността на средствата за производство, равна на
400. Затова така произведената и определяна от количеството овещест-

вен в нея труд стокова стойност от 250 образува границата на дивиден-
тите, които работникът, капиталистът и поземленият собственик могат да

извлекат от тази стойност във форма на работна заплата, печалба и
рента.

Да приемем, че един капитал със същия органически състав, т.е. със съ-
щото съотношение между приложената жива работна сила и приведения

в движение постоянен капитал, е принуден да заплати 150 ф.ст. вместо

100 ф.ст. за същата работна сила, която привежда в движение постоян-
ния капитал от 400; и нека, по-нататък, принадената стойност пак се раз-

пада в ново съотношение на печалба и рента. Тъй като приемаме, че сега
променливият капитал от 150 ф.ст. привежда в движение същата маса

труд, каквато по-рано привеждаше в движение капитал от 100 ф.ст., то

новопроизведената стойност ще бъде, както и преди, = 250 и стойността
на целия продукт, както преди, = 650, но тогава ще имаме

400c+150v+100m; и тези 100m ще се разпадат, да кажем, на 45 печалба и

55 рента. Пропорцията, в която цялата новопроизведена стойност се раз-

пределя сега межд\ работна заплата, печалба и рента, ще бъде съв-
сем друга; съвсем друга ще бъде и величината на целия авансиран капи-

тал, макар че той привежда в движение същата съвкупна маса труд, както
и преди. Работната заплата ще съставлява 27 и %, печалбата — 8

и %, рентата — 10 % от авансирания капитал; следователно цялата

принадена стойност — малко повече от 18%.

47