Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

доколкото тя не се потребява като доход, ,за създаване на нов допълни-

телен капитал.

Цялото затруднение произтича от това, че всичкият новоприсъединен

труд, доколкото създадената от него стойност не се свежда в работна
заплата, се явява във вид на печалба — разбирана тук като форма на

принадената стойност въобще, — т.е. като стойност, която нищо не е

струвала на капиталиста и която затова естествено не трябва да му въз-
становява нищо авансирано, никакъв капитал. Затова такава стойност

съществува във формата на свободното, добавъчно богатство, накратко
— от гледището на отделния капиталист — във формата на негов доход.

Но тази новосъздадена стойност еднакво може да бъде потребена както
производително, така и индивидуално, както като капитал, така и като до-

ход, частично тя вече гго натуралната си форма трябва да бъде потре-

бена производително. Така става ясно, че присъединеният през годи-
ната труд създава както капитал, така и доход, което се вижда в процеса

на натрупването. Но употребената за новосъздаване на капитал част от
работната сила (значи, по аналогия, онази част от работния ден, която

дивакът употребява не за присвояване на храната, а за изготвяне на оръ-
дието, с което той присвоява храната) става неразпознаваема поради

това, че целият продукт на принадения труд се представя преди всичко

във формата на печалба — определение, което в действителност няма
нищо общо със самия този принаден продукт, а се отнася само за част-

ните отношения на капиталиста към инкасираната от него принадена

стойност. В действителност принадената стойност, която работникът съз-
дава, се разпада на доход и капитал, т. е. на средства за потребление и

добавъчни средства за производство. Но предишният, останал от мина-
лата година постоянен капитал (извън частта, която е повредена и сле-

дователно pro tanto (съответно. ред.) унищожена, значи доколкото пре-
дишният капитал не трябва да бъде възпроизведен — а такива наруше-

ния в процеса на производството се отнасят към сферата на застрахова-

нето), разглеждан по стойността му, не се възпроизвежда чрез новопри-
съединения труд.

Виждаме, по-нататък, че част от новоприсъединения труд постоянно се

поглъща в процеса на възпроизводството и възстановяването на потре-

бения постоянен капитал, макар че този новоприсъединен труд се свежда

41