Page 44 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

дач на капитал и доход, с други думи, на платен и неплатен труд — това

е съвсем безразлично за определянето стойността на самата стока (като

се абстрахираме от измененията, обусловени от средната печалба).
Обаче тук се таи на заден план представата, че печалбата, изобщо при-

надената стойност, била излишък над стойността на стоката, който се по-
лучава само чрез надбавяне, взаимно ограбване, печалба от отчужда-

ване. Когато се плаща производствената цена или даже стойността на
стоката, плащат се естествено и съответните части на стоковата стой-

ност, които за продавача на стоката се представят във форма на доход.

За монополни цени тук естествено не става дума.

Второ, напълно вярно е, че съставните части на стоката, от които се със-
тои постоянният капитал, могат да бъдат сведени, както всяка друга сто-

кова стойност, до стойностни части, които за производителите и собстве-

ниците на средства за производство се свеждат до работна заплата, пе-
чалба и рента. Това е само капиталистическата форма за изразяване на

факта, че всяка стокова стойност е само мярката на съдържащия се в
дадена стока обществено необходим труд. Но още в книга първа пока-

захме, че това никак не пречи за разпадането на стоковия продукт на
всеки капитал на отделни части, от които едната представлява изключи-

телно постоянната част на капитала, другата — променливата част на

капитала и третата — само принадената стойност.

Щорх изразява и мнението на много други, когато говори:

«Подлежащите на продажба продукти, които съставляват национал-

ният доход, трябва да бъдат разглеждани в политическата икономия

двояко: като стойности по отношение на индивидите и като блага по
отношение на нацията ; защото доходът на нацията не се определя,

както доходът на отделния индивид, по стойността му, а по неговата
полезност или по онези потребности, които той може да задоволи»

(„Conciderations sur la nature du revenu national“, Paris, 1824, p. 19).

Първо, погрешна абстракция е да се разглежда нацията, чийто начин на

производство почива на стойността и която, по-нататък, е организирана
капиталистически, като събирателен организъм [Gesamtkorper], който ра-

боти само за задоволяване на националните потребности.

…
44