Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 51
труд, то това ще се отрази в стойността на продукта. Но повишението
или намалението на работната заплата тук не е причина, а само следст-
вие.
Ако, напротив, в горе приведения пример, при неизменен постоянен ка-
питал = 400c, изменението на 100v+150m в 150v+100m, т.е. увеличението
на променливия капитал, беше следствие от намалението на производи-
телната сила на труда не в дадения отрасъл на производството, напр. в
памуко-предачната промишленост, а, да речем, в земеделието, което
доставя на работника хранителните продукти — следователно, ако то
беше резултат от поскъпването на тези хранителни продукти, то стой-
ността на продукта не би се изменила. Стойността от 650 сега, както и
преди, би била представена в същата маса памучна прежда.
От гореизложеното произтича, по-нататък, следното: ако вследствие на
икономии и др. п. се намалят вложенията на постоянен капитал в такива
отрасли на производството, чиито продукти влизат в потреблението на
работника, то това, също както и непосредственото нарастване на произ-
водителността на самия разходван труд, може да доведе до намаление
на работната заплата, защото поевтинява средствата за живот на работ-
ника — може да доведе следователно до повишение на принадената
стойност; така че нормата на печалбата би нараснала тук по две причини:
първо, защото намалява стойността на постоянния капитал и, второ, за-
щото се увеличава принадената стойност. Когато разгледахме превръ-
щането на принадената стойност в печалба, приехме, че работната зап-
лата не намалява, а остава постоянна, тъй като там трябваше да изслед-
ваме колебанията на нормата на печалбата независимо от изменението
в нормата на принадената стойност. Освен това изяснените от нас там
закони имат общ характер, те са валидни и за капиталовложения, чиито
продукти не влизат в потреблението на работника, следователно изме-
ненията в стойността на чийто продукт не оказват влияние на работната
заплата.
__________
И така, обособяването и разлагането на стойността, всяка година отново
прибавяна към средствата за производство или към постоянния капитал
51