Page 52 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

посредством отново разходвания труд — формирането на тази новосъз-

дадена стойност и нейното разлагане в различните форми на доход — в

работна заплата, печалба и рента, — никак не изменя границите на са-
мата стойност, на сумата от стойности, която се разпределя между тези

различни категории; също както изменението в съотношението между
тези отделни части не може да измени тяхната сума, тази дадена стой-

ностна величина. Даденото число 100 остава винаги същото, все едно
дали го разлагаме на 50 + 50 или на 20 + 70 + 10, или на 40 + 30 + 30.

Стойностната част на продукта, която се разпада на тези доходи, е опре-

делена също, както и постоянната стойностна част на капитала от стой-
ността на стоките, т.е. от количеството овеществен в тях труд. Значи,

първо, дадена е масата от стокови стойности, разпределяща се
между работната заплата, печалбата и рентата — дадена е следова-

телно абсолютната граница на сумата от стойностните части на тези
стоки. Второ, що се отнася до самите отделни категории, то техните

средни и регулиращи граници са също дадени. Работната заплата обра-

зува базата на това тяхно ограничение. Тя, от една страна, се регулира от
естествен закон; нейната минимална граница е дадена от физическия ми-

нимум средства за живот, необходими на работника за поддържане и въз-
производство на работната си сила — дадена е следователно от опреде-

лено количество стоки. Стойността на тези стоки се определя от работ-
ното време, необходимо за тяхното възпроизводство, значи от частта на

новоприсъединения към средствата за производство труд или от частта

на всеки работен ден, която работникът употребява за производство и
възпроизводство на еквивалент на стойността на тези необходими сред-

ства за живот. Ако например средната стойност на неговите средства за

живот за един ден е равна по стойност на 6 часа среден труд, то той
трябва работи за себе си средно по 6 часа на ден. Действителната стой-

ност на работната му сила се отклонява от този физически минимум; тя
е различна в зависимост от климата и равнището на общественото раз-

витие; тя зависи не само от физическите, но и от исторически ровилите
се обществени потребности, които стават втора природа. Но във всяка

страна и във всеки даден период тази регулираща средна работна зап-

лата е дадена величина. Така стойностите на всички останали доходи
имат граница. Тя винаги е равна на стойността, в която се въплътява це-

лият работен ден (който тук съвпада със средния работен ден, защото

52