Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ите средни пазарни цени. Но това отклонение не снема нито определе-

нието на цените от стойностите, нито закономерните граници на печал-

бата. Вместо стойността на стоката, равна на разходвания за нейното
производство капитал плюс съдържащата се в нея принадена стойност,

сега производствената цена на стоката е равна на разходвания за ней-
ното производство капитал к плюс принадената стойност, която се пада

на нея съобразно общата норма на печалбата, напр. 20% върху аванси-
рания за производството на тази стока капитал, както действително раз-

ходван, така и само вложен. Но тази надбавка от 20% сама се определя

от принадената стойност, която е създал целият обществен капитал, и от
нейното отношение към стойността на капитала; именно затова тя със-

тавлява 20%, а не 10 или 100. Значи превръщането на стойностите в про-
изводствени цени не снема границите на печалбата, но само изменя раз-

пределението на последната между различните отделни капитали, от ко-
ито се състои общественият капитал — разпределя я между тях неравно-

мерно, пропорционално на частта, която всеки от тях съставлява от це-

локупния капитал. Пазарните цени се повишават над и падат под тази
регулираща производствена цена, но такива колебания взаимно се уни-

щожават. Ако разгледаме ценоразписите за един продължителен период
и след като отстраним случаите, когато поради изменение на производи-

телната сила на труда се изменя действителната стойност на стоките, а

също и случаите, когато процесът на производството се нарушава от при-
родни или обществени бедствия, то ще бъдем поразени преди всичко от

относително тесните предели на отклоненията и след това от регуляр-
ността, с която такива отклонения се уравновесяват. Тук ще намерим

онова господство на регулиращите средни, което Кетле посочи за общес-

твените явления. Ако изравняването на стоковите стойности в производ-
ствени цени не се натъква на никакви препятствия, то рентата се свежда

до диференциална рента, т. е. ограничава се изравняването на свръхпе-
чалбите, които регулиращата производствена цена би доставила на ня-

кои капиталисти и които поземленият собственик сега присвоява. Следо-
вателно тук рентата намира своята определена граница на стойността в

ония отклонения на индивидуалните норми на печалбата, които предиз-

виква регулирането на производствените цени чрез общата норма на пе-
чалбата. Когато поземлената собственост създава препятствия за урав-

няването на стоковите стойности в производствени цени и си присвоява

54