Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 54

ите средни пазарни цени. Но това отклонение не снема нито определе-

           нието на цените от стойностите, нито закономерните граници на печал-

           бата. Вместо стойността на стоката, равна на разходвания за нейното
           производство капитал плюс съдържащата се в нея принадена стойност,

           сега производствената цена на стоката е равна на разходвания за ней-
           ното производство капитал к плюс принадената стойност, която се пада

           на нея съобразно общата норма на печалбата, напр. 20% върху аванси-
           рания за производството на тази стока капитал, както действително раз-

           ходван, така и само вложен. Но тази надбавка от 20% сама се определя

           от принадената стойност, която е създал целият обществен капитал, и от
           нейното отношение към стойността на капитала; именно затова тя със-

           тавлява 20%, а не 10 или 100. Значи превръщането на стойностите в про-
           изводствени цени не снема границите на печалбата, но само изменя раз-

           пределението на последната между различните отделни капитали, от ко-
           ито се състои общественият капитал — разпределя я между тях неравно-

           мерно, пропорционално на частта, която всеки от тях съставлява от це-

           локупния капитал. Пазарните цени се повишават над и падат под тази
           регулираща производствена цена, но такива колебания взаимно се уни-

           щожават. Ако разгледаме ценоразписите за един продължителен период
           и след като отстраним случаите, когато поради изменение на производи-

           телната сила на труда се изменя действителната стойност на стоките, а

           също и случаите, когато процесът на производството се нарушава от при-
           родни или обществени бедствия, то ще бъдем поразени преди всичко от

           относително тесните предели на отклоненията и след това от регуляр-
           ността,  с която  такива  отклонения  се  уравновесяват.  Тук  ще  намерим

           онова господство на регулиращите средни, което Кетле посочи за общес-

           твените явления. Ако изравняването на стоковите стойности в производ-
           ствени цени не се натъква на никакви препятствия, то рентата се свежда

           до диференциална рента, т. е. ограничава се изравняването на свръхпе-
           чалбите, които регулиращата производствена цена би доставила на ня-

           кои капиталисти и които поземленият собственик сега присвоява. Следо-
           вателно тук рентата намира своята определена граница на стойността в

           ония отклонения на индивидуалните норми на печалбата, които предиз-

           виква регулирането на производствените цени чрез общата норма на пе-
           чалбата. Когато поземлената собственост създава препятствия за урав-

           няването на стоковите стойности в производствени цени и си присвоява


                                                            54
   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58   59