Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

мата принадена стойност на печалба и поземлена рента намира своите

граници в законите, които регулират уравняването на нормата на печал-

бата. Що се отнася до разпадането на лихва и предприемачески доход,
то пределите и на двете, заедно взети, образуват средната печалба. Тя

дава онази определена стойностна величина, в границите на която
трябва да се извърши това разделяне. Определената пропорция, в която

става разделянето, тук носи случаен характер, т.е. определя се изключи-
телно от отношенията на конкуренцията. Докато в другите случаи равно-

весието между търсене и предлагане унищожава отклонението на пазар-

ните цени от регулиращите ги средни цени, т.е. унищожава влиянието на
конкуренцията, тук то е единствено определящо. Но защо? Защото един

и същ фактор на производството, капиталът, трябва да разпредели при-
падащата му се принадена стойност между двама владелци на съ-

щия този фактор на производството. Но обстоятелството, че тук няма оп-
ределена закономерна граница за разделянето на средната печалба, не

премахва границите на последната като част от стоковата стойност —

тъй както границата на печалбата на дадено предприятие не се засяга от
факта, че двамата съдружника поради някакви външни обстоятелства де-

лят помежду си тази печалба не по равно.

Ако следователно онази част от стоковата стойност, в която е представен

новоприсъединеният към средствата за производство труд, се разпада
на различни части, които после във вид на доходи приемат самостоя-

телни една към друга форми, то от това съвсем не следва, че работната

заплата, печалбата и рентата трябва да се разглеждат като конституи-
ращи елементи, от съединяването или сумата на които възниквала регу-

лиращата цена (natural price, „prix necessaire“ {„естествена цена“, „необ-

ходима цена“. ред.}) на самите стоки; така, че не стоковата стойност —
след приспадане от нея на постоянната стойностна част — би била пър-

воначалното единство, което се разпада на посочените три части, а, об-

ратно, цената на всяка една от тези три части би се определяла самосто-
ятелно и само от събирането на тези три независими величини се полу-

чавала цената на стоката. В действителност стойността на стоката е
предварително дадена величина, съвкупността на цялата сума от стой-

ности на работната заплата, печалбата и рентата, каквито и да са отно-
сителните величини на тези последните. Според посочения погрешен

възглед работната заплата, печалбата и рентата са три самостоятелни

………………………………………...56