Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

той обхваща цялата маса труд, приведена в движение от целокупния об-

ществен капитал), минус онази негова част, която се въплътява в работ-

ната заплата. Нейната граница следователно е дадена от границата на
стойността, в която се изразява незаплатеният труд, т.е. от количеството

на този незаплатен труд. Ако онази част на работния ден, която работни-
кът разходва за възпроизводство на стойностите на своята работна зап-

лата, намира крайната си граница във физическия минимум на работната
заплата, то другата част на работния ден — онази, в която е представен

принаденият труд, следователно и стойностната част, която изразява

принадената стойност — намира своята граница във физическия макси-
мум на работния ден, т.е. в това съвкупно количество ежедневно работно

време, което работникът изобщо може да даде при условие, че запазва и
възпроизвежда работната си сила. Тъй като в това изследване се отнася

за разпределението на стойността, в която е представен целият новоп-
рибавен през годината трус, то работният ден може да се разглежда тук

като постоянна величина и се приеме като такава независимо от това,

дали той много или малко се отклонява от своя физически максимум.

Абсолютната граница на онази част от стойността, която образува прина-
дената стойност и се разпада на печалба и поземлена рента, по такъв

начин е дадена; тя се определя от величината на незаплатената част на

работния ден, която остава след приспадане на заплатената му част, сле-
дователно от онази част от стойността на целия продукт, в която се осъ-

ществява този принаден труд. Ако наречем, както аз вече направих, пе-

чалба принадената стойност, ограничена в тези предели и изчислена
върху целия авансиран капитал, то тази печалба, разглеждана откъм аб-

солютната й величина, е равна на принадената стойност и следователно
границите й са също тъй закономерно определени, както и границата на

последната. Но височината на нормата на печалбата също е величина,
включена в известни определяни от стойността на стоките граници. Тя е

отношението на цялата принадена стойност към целия обществен капи-

тал, авансиран в производството. Ако този капитал = 500 (да прие-
мем: милиони), а принадената стойност = 100, то 20% образуват абсо-

лютната граница на нормата на печалбата. Разпределението на общест-
вената печалба съобразно тази норма между вложените в разните сфери

на производството капитали създава отклоняващи се от стойностите на
стоките производствени цени, които именно са действително регулиращ-

53