Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 58
Да кажем от търсенето и предлагането на работна сила. Но за какво тър-
сене на работна сила става тук дума? За търсене от страна на капитала.
Търсенето на работа следователно е равносилно на предлагане на капи-
тал. За да говорим за предлагане на капитал, трябва да знаем преди
всичко какво е капитал. От какво се състои капиталът? Да вземем най-
простото му проявление: от пари и стоки. Но парите са само форма на
стоката. Значи — от стоки. Но стойността на стоките, съгласно предпос-
тавката, се определя преди всичко от цената на произвелия ги труд, от
работната заплата. Работната заплата тук е предпоставка и се разглежда
като елемент, конституиращ цената на стоката. Значи тази цена трябва
сега да бъде определена от отношението на предлагането на труд към
капитала. Цената на самия капитал е равна на цената на стоките, от ко-
ито той се състои. Търсенето на труд от капитала е равно на предлага-
нето на капитал. А предлагането на капитал е равно на предлагането на
сума от стоки по дадена цена и тази цена се регулира преди всичко от
цената на труда, а цената на труда от своя страна пък е равна на
онази част от стоковата цена, от която се състои променливият капи-
тал, който се отстъпва на работника в замяна на неговия труд; а цената
на стоките, от които се състои този променлив капитал, преди всичко се
определя пак от цената на труда; защото цената на стоките се определя
от цената на работната заплата, печалбата и рентата. Следователно, за
да определим работната заплата, не можем да изхождаме от капитала
като предпоставка, защото стойността на самия капитал се определя пос-
редством работната заплата.
Освен това привличането тук на конкуренцията никак не ни помага. Кон-
куренцията заставя пазарните цени на труда да се покачват или да спа-
дат. Но да приемем, че търсене и предлагане на труд взаимно се покри-
ват. От какво тогава ще . се определя работната заплата? От конкурен-
цията. Но ние приехме именно, че конкуренцията е престанала да опре-
деля, че тя вследствие равновесието на двете й противоположно насо-
чени сили престава да оказва влияние. Та нали искаме да намерим
именно естествената цена на работната заплата, т.е. не тази цена на
труда, която се регулира от конкуренцията, а онази цена на труда, която
— напротив — регулира конкуренцията.
Не остава нищо друго, освен да определим необходимата цена на труда
с необходимите средства за живот на работника. Но тези средства за жи-
вот са стоки, които имат цена. Следователно цената на труда се опреде-
58