Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 60

албата = 10 или 20, или 100%? Вследствие на конкуренцията ли? Но,

           тъкмо обратното, конкуренцията е премахнала причините, които предиз-

           викваха отклонения от 10 или 20, или 100%. Тя е наложила една стокова
           цена, при която всеки капитал дава еднаква печалба пропорционално на

           своята величина. Но величината на самата тази печалба е независима от
           конкуренцията.  Последната само  постоянно свежда всички  отклонения

           към тази величина. Един човек конкурира с друг и конкуренцията го зас-
           тавя да продава стоките си по същата цена както другите. Но защо тази

           цена е 10 или 20 или 100?


           Следователно не остава нищо друго, освен да обясним нормата на пе-

           чалбата, значи и печалбата, като определена по непонятен начин над-
           бавка към цената на стоката, която дотук се определяше от работната

           заплата. Тази норма на печалбата трябва да бъде дадена величина —

           ето единственото, което ни казва конкуренцията. Но това ние вече зна-
           ехме, когато говорихме за общата норма на печалбата, за „необходимата

           цена“ на печалбата.


           Съвсем излишно е отново да проследим този безплоден ход на разсъж-

           дения с оглед на поземлената рента. И без това е ясно, че проведен що-
           годе последователно, той довежда само до това, че печалбата и рентата

           се  оказват  просто  надбавка,  определяна  от съвсем  непонятни  закони,

           към цената на стоките, определяна преди всичко от работната заплата.
           Накратко, конкуренцията трябва да обяснява всички безсмислици на ико-

           номистите, докато икономистите — напротив, бяха длъжни да обяснят
           конкуренцията.



           Ако оставим настрана фантазията, че печалба и рента, като съставни
           части на цената, се създават в обръщението, т.е. възникват от продаж-

           бата — а обръщението не може да даде нищо, което не му е било пред-
           варително дадено, — то работата се свежда просто до следното:



           Нека определената от работната заплата цена на стоката = 100; нормата
           на печалбата 10% върху работната заплата и рентата 15% върху работ-

           ната заплата. Тогава цената на стоката, определяна от сумата на работ-
           ната заплата, печалбата и рентата, ще е = 125. Тези 25 надбавка не могат

           да възникнат от продажбата на стоките. Защото всички, които продават
           един на друг стоки, продават за 125 онова, което на всеки от тях е струв-



                                                            60
   55   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65