Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ало 100 работна заплата; това е съвсем същото, както ако всеки от тях

продаваше по 100. Следователно тази операция трябва да бъде разгле-

дана независимо от процеса на обръщението.

Ако трима си поделят самата стока, която сега струва 125 — а работата
никак не се изменя, ако капиталистът най-напред продаде стоката за 125,

а след това плати на работника 100, на себе си 10 и на земевладелеца

15, — то работникът получава = 100 от стойността и от продукта. Ка-
питалистът получава от стойността и от продукта, а получателят на

поземлената рента — . След като е продал за 125 вместо за 100, капи-
талистът дава на работника само от продукта, в който е представен

трудът му. Следователно резултатът ще бъде същият, ако той даде на
работника 80 и задържи 20, от които 8 са неговият дял и 12 за получателя

на поземлената рента. Тогава той щеше да продаде стоката по ней-

ната стойност, тъй като в действителност надбавките към цената са по-
вишения, независими от стойността на стоката, която при нашата пред-

поставка се определя от стойността на работната заплата. Така по око-
лен път работата се свежда до това, че при дадената представа думите

„работна заплата", 100, означават стойността на продукта, т.е. сумата
пари, в която е представено това определено количество труд, но че тази

стойност все пак се различава от реалната работна заплата и следова-

телно оставя известен излишък. Само че този излишък тук се изразява в
номинална надбавка към цената. Следователно, ако работната заплата

беше не 100, а 110, то печалбата щеше да бъде = 11 и поземлената рента

=16½, значи цената на стоката = 137½. Съотношението щеше да остане
без изменение. Но тъй като деленето се осъществява винаги чрез номи-

нална надбавка на известни проценти към работната заплата, то цената
се повишава и пада заедно с работната заплата. Работната заплата тук

отначало се приравнява към стойността на стоката и след това пак се от-
деля от нея. Но в действителност работата по един безсъдържателен

околен път се свежда до това, че стойността на стоката се определя от

количеството на съдържащия се в нея труд, стойността на работната зап-
лата — от цената на необходимите средства за живот, а излишъкът на

стойността над работната заплата образува печалба и рента.

Разпадането на стойностите на стоките след приспадане стойността на

разходваните при тяхното производство средства за производство; разп-

61