Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

адането на тази дадена сума от стойности, определена от овещественото

в стоковия продукт количество труд, на три съставни части, които после,

като работна заплата, печалба и поземлена рента, приемат вид на самос-
тоятелни, една от друга независими форми на доход — това разпадане

се представя на откритата за всички повърхност на капиталистическото
производство, следователно и в представите на повлияните от нея агенти

на последното, в съвсем извратен вид.

Нека цялата стойност на една стока бъде = 300, от които 200 съставляват

стойността на потребените при нейното производство средства за произ-
водство, или на елементите на постоянния капитал. Остават значи 100

като сума на присъединената към тази стока в процеса на производст-
вото нова стойност. Тази нова стойност от 100 е всичко, което може да

подлежи на поделяне между трите форми на дохода. Ако работната зап-

лата = x, печалбата = y, поземлената рента = z, то в разглеждания случай

сумата x+y+z винаги ще бъде равна на 100. Но в представата на про-
мишлениците, търговците и банкерите, както и в представата на вулгар-

ните икономисти, това съвсем не става така. За тях не стойността на сто-

ката след приспадане стойността на потребените за нейното производс-
тво средства за производство е дадена равна на 100, които след това

се разпадат на x, y и z. Напротив, за тях цената на стоката се образува

просто от величините на стойностите на работната заплата, печалбата и
рентата, които се определят независимо от стойността на стоката и една

от друга, така че x, y и z са дадени и определени всяка самостоятелно, и

само от сумата на тези величини, която може да бъде повече или по-
малко от 100, се получава величината на стойността на стоката като ре-

зултат от сбора на тези съставни части, образуващи нейната стойност.
Такова quid pro quo (смесване на понятия. ред.) е неизбежно вследст-

вие на редица причини:

Първо, съставните части на стойността на стоката противостоят една на

друга като самостоятелни доходи, които се отнасят като такива към трите
съвсем различни един от друг фактора на производството: труда, капи-

тала и земята, вследствие на което изглежда, че те възникват от тези пос-

ледните. Собствеността върху работната сила, капитала и земята е при-
чината за това, че тези различни съставни части на стоковата стойност

…

62