Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

потребности; но същевременно се разширяват и производителните сили,

които служат за тяхното задоволяване. Свободата в тази област може да

се състои само в това, че социализираният човек, асоциираните произво-
дители рационално регулират тази своя обмяна на веществата с приро-

дата, поставят я под свой общ контрол, вместо тя като сляпа сила да гос-
подства над тях; извършват я с най-малкия разход на сили и при най-дос-

тойните за човешката им природа и адекватни на нея условия. Но все пак
това остава царство на необходимостта. Отвъд него започва развитие на

човешката сила като самоцел, истинското царство на свободата, което

обаче може да разцъфти само върху това царство на необходимостта
като върху своя база. Намаляването на работния ден е основното усло-

вие.

В капиталистическото общество тази принадена стойност, или този при-

наден продукт, се разпределя между капиталистите — като се абстрахи-
раме от случайните колебания на разпределението и разглеждаме него-

вия регулиращ закон, неговите нормиращи граници — като дивидент про-
порционално на частта, която всеки от тях има в обществения капитал. В

този вид принадената стойност се представя като средна печалба, която
се пада на капитала, средна печалба, която от своя страна се разпада на

предприемачески доход и лихва и във вид на тези две категории може да

се пада на разни капиталисти. Това присвояване и разпределяне на при-
надената стойност, респективно на принадения продукт, от капитала има

обаче своята граница в поземлената собственост. Както функционира-

щият капиталист изсмуква от работника принадения труд, а с това
във формата на печалба принадената стойност и принадения продукт,

така поземленият собственик от своя страна изсмуква от капиталиста
част от тази принадена стойност, или принаден продукт, във формата

на рента, съгласно изложените по-рано закони.

И така, когато говорим за печалбата като падаща се на капитала част от

принадената стойност, то имаме предвид средната печалба (равна на
предприемачески доход плюс лихва), която вече е намалена поради

приспадането на рентата от цялата печалба (по своята маса тъждест-
вена с цялата принадена стойност); т.е. приема се приспадане на рен-

тата. Следователно печалба на капитала (предприемачески доход плюс

лихва) и поземлена рента не са нищо друго освен отделни съставни час-

11