Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

регулиращи средни цени посредством постоянната компенсация на неп-

рекъснатите колебания на пазарните цени. Да приемем по-нататък, че

възпроизводството се извършва винаги при едни и същи неизменни ус-
ловия, така че производителността на труда във всички елементи на ка-

питала остава постоянна. Да приемем, най-после, че частта от стой-
ността на стоковия продукт, която във всяка сфера на производството се

образува чрез присъединяване към стойността на средствата за произ-
водство на ново количество труд, следователно на нова стойност — се

разпада в неизменна пропорция на работна заплата, печалба и рента,

така че действително изплатената работна заплата, фактически реали-
зираната печалба и фактическата рента винаги непосредствено съвпа-

дат: със стойността на работната сила, с тази част на цялата принадена
стойност, която по силата на средната норма на печалбата се пада на

всяка самостоятелно функционираща част от целия капитал, и с грани-
ците, в които normaliter (нормално. ред.) на дадената база е заключена

поземлената рента. Да приемем, с една дума, че разпределението на

произведената от обществото стойност и регулирането на производстве-
ните цени се извършва на капиталистическа база, но при премахване на

конкуренцията.

И така, при тези предпоставки, когато стойността на стоките би била и би

се проявявала като постоянна величина; когато частта от стойността на
стоковия продукт, която се разпада на доходи, би оставала постоянна ве-

личина и би се представяла именно като такава; когато, най-после, тази

дадена и постоянна част на стойността би се разпадала на работна зап-
лата, печалба и рента винаги в неизменна пропорция — даже при такива

предпоставки действителното движение неизбежно би трябвало да се
представя в извратен вид: не като разпадане на предварително дадена

стойностна величина в три части, приемащи форма на независими един
от друг доходи, а, обратно, като образуване на тази стойност от сумата

на независими, самостоятелно определящи себе си, съставляващи

я елементи на работната заплата, печалбата и поземлената рента. Та-
кава привидност би възникнала неизбежно, тъй като в действител-

ното движение на отделните капитали и техните стокови продукти
не стойността на стоката се приема като дадена при разпадането й

на съставни части, а, обратно, съставните части, на които тя се раз-
пада, функционират като предпоставка за стойността на стоките.

65