Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

99
(горе)
Учението на Маркс

Марксизмът е системата от възгледи и учението на Маркс. Маркс е продължител
и гениален завършител на трите главни идейни течения на XIX век, които при-
надлежат на трите най-напреднали страни на човечеството: класическата немс-
ка философия, класическата английска политическа икономия и френския соци-
ализъм във връзка с френските революционни учения изобщо. Признаваната
дори от противниците на Маркс забележителна последователност и цялостност
на неговите възгледи, които дават в съвкупност съвременния материализъм и
съвременния научен социализъм като теория и програма на работническото
движение във всички цивилизовани страни на света, ни заставя, преди изложе-
нието на главното съдържание на марксизма – именно: на икономическото уче-
ние на Маркс, – да дадем кратък очерк на неговия мироглед изобщо.

Философски материализъм

От 1844-1845 г., когато се формират възгледите на Маркс, той е материалист,
по-специално привърженик на Л. Фойербах, виждайки и по-късно неговите слаби
страни изключително в недостатъчната последователност и всестранност на не-
говия материализъм. Световно-историческото, „представляващо епоха” значе-
ние на Фойербах Маркс вижда именно в решителното скъсване с идеализма на
Хегел и в провъзгласяването на материализма, който още в XVIII в., особено във
Франция, е бил „в борба не само против съществуващите политически институ-
ции, но и против религията и теологията, но и… против всякаква метафизика” (в
смисъл на „пияна спекулация” за разлика от „трезвата философия”) („Светото
семейство” [„Die heilige Familie”] в „Литературно наследство”). „За Хегел — пише
Маркс — мисловният процес, който той под името идея превръща дори в самос-
тоен субект, е демиург (творец, създател) на действителното… За мен, наопаки,
мисленето не е нищо друго освен материалното, преработено и преведено в чо-
вешката глава.” („Капиталът”, I, предговор към второто издание)

В пълно съответствие с тази материалистическа философия на Маркс, излагай-
ки я, Ф. Енгелс пише в „Анти-Дюринг” – Маркс се запознал с това съчинение в
ръкопис – „…Единството на света не е в неговото битие. Действителното единс-
тво на света се състои в неговата материалност, а тя се доказва… с дългото и
трудно развитие на философията и на природознанието… Движението е начин
[форма] на съществуването на материята. Никъде и никога не е имало и не мо-
же да има материя без движение, материя без движение е също така немисли-
ма, както движение без материя…

Ако се запитаме… какво нещо е всъщност мисленето и съзнанието и откъде се
вземат те, ще видим, че те са продукти на човешкия мозък и че самият човек е
продукт на природата, който се е развил в окръжаващата го среда и заедно с
нея; а при това се разбира от само себе си, че продуктите на човешкия мозък,
които при последна сметка са също продукти на природата, не противоречат на
останалата връзка в природата, а й съответствуват.”

7