Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

(2) че старият материализъм е неисторичен, недиалектичен (метафизичен в
смисъл на антидиалектика), не прокарва последователно и всестранно гледи-
щето за развитието;
(3) че той схваща „същността на човека” абстрактно, а не като „съвкупност от
всички” (определени конкретно-исторически) „обществени отношения”, и зато-
ва само „обяснява” света, когато въпросът е за неговото „изменение”, т.е. не
разбира значението на „революционната практическа дейност”.

02
(горе)
Диалектика

Хегеловата диалектика, като най-всестранно, най-богато по съдържание и най-
дълбоко учение за развитието, се смята от Маркс и Енгелс за най-голяма придо-
бивка на класическата немска философия. Всяка друга формулировка на прин-
ципа на развитието, на еволюцията, те смятат за едностранчива, бедна откъм
съдържание, обезобразяваща и осакатяваща действителния ход на развитието
(протичащо често със скокове, катастрофи, революции) в природата и в общест-
вото.

„Маркс и аз бяхме едва ли не единствените хора, които спасихме” (от разгрома
на идеализма и на хегелианството в това число) „съзнателната диалектика… ка-
то я прехвърлихме в материалистическо разбиране на природата…” „Природата
е потвърждение на диалектиката и ние трябва да бъдем благодарни на съвре-
менното природознание, че то достави за това потвърждение необикновено
изобилен” (това е писано преди откриването на радия, електроните, на превръ-
щането на елементите и т.н.) „и всекидневно натрупващ се материал и с това
доказа, че в природата всичко се извършва при последна сметка диалектически,
а не метафизически.”

„Великата основна мисъл – пише Енгелс, – че светът трябва да се схваща не ка-
то комплекс от завършени неща, а като комплекс от процеси, в които както при-
видно стабилните неща, така и техните мисловни отражения в нашата глава —
понятията, се намират в процес на непрекъснато изменение, ту възникват, ту се
унищожават – тази велика основна мисъл, особено от времето на Хегел насам,
до такава степен е влязла в общото съзнание, че едва ли някой би се заел да я
оспорва в нейния общ вид. Но едно е да я признаваш на думи, друго е действи-
телно да я прилагаш във всеки отделен случай и във всяка дадена област на из-

следване.” „За диалектическата философия няма нищо окончателно, абсолютно,
свето; на всичко и във всичко тя изтъква неговата преходност и нищо не може
да устои пред нея, освен непрекъснатият процес на възникване и унищожение,
на безкрайно издигане от нисшето към висшето. Самата тя е само отражение на
този процес в мислещия мозък.”

Така че според Маркс диалектиката е „наука за общите закони на движението
както на външния свят, така и на човешкото мислене.”

Тази революционната страна на Хегеловата философия е възприел и развил

9