Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“
P. 10

Маркс. Диалектическият материализъм „не се нуждае от никаква философия,
        която да стои над другите науки.”

        От по-раншната философия остава:
        „учението за мисленето и неговите закони – формалната логика и диалектиката.”
        А диалектиката, според разбирането на Маркс, в съгласие и с Хегел, включва в
        себе си това, което днес наричат теория на познанието, гносеология, която
        трябва да разглежда своя предмет също така исторически, като изучава и

        обобщава произхода и развитието на познанието, прехода от незнание към поз-
        нание.

        В днешно време идеята за развитието, за еволюцията, е влязла почти изцяло в
        общественото съзнание, но по други пътища, не чрез философията на Хегел. Но
        тази идея във формулировката, която са й дали Маркс и Енгелс, опрени на Хе-
        гел, е много по-всестранна, много по-богата по съдържание отколкото общораз-
        пространената идея за еволюцията. Развитие, което сякаш повтаря изминатите
        вече степени, но ги повтаря по-другояче, на по-висока база („отрицание на отри-
        цанието”), развитие, така да се рече, по спирала, а не по права линия; – разви-
        тие  скокообразно,  катастрофно,  революционно;  –  „прекъсвания  на  постепен-
        ността”; – превръщане на количеството в качество; – вътрешни импулси за раз-
        витие, произлизащи от противоречието, от сблъскването на различните сили и
        тенденции, които действуват върху дадено тяло или в границите на дадено яв-
        ление  или  вътре  в  дадено  общество;  –  взаимозависимост  и  най-тясна,  нераз-
        ривна връзка между всички страни на всяко явление (при което историята откри-
        ва  все  нови  и  нови  страни),  връзка,  която  дава  единен  закономерен  световен
        процес на движението – ето някои черти на диалектиката като по-съдържателно
        (от обикновеното) учение за развитието. (Ср. писмото на Маркс до Енгелс от 8
        януари 1868 г. с надсмиването над „дървените трихотомии” на Щайн, които е не-

        лепо да се смесват с материалистическата диалектика.)

                                                             03
                                                         (горе)

                            Материалистическо разбиране на историята

        Съзнаването  на  последователността,  незавършеността,  едностранчивостта  на
        стария материализъм довежда Маркс до убеждението, че е необходимо „да се
        съгласува науката за обществото… с материалистическата основа и да се пре-
        устрои тя съгласно тая основа.”


        Ако материализмът обяснява изобщо съзнанието с битието, а не обратното, то,
        приложен към обществения живот на човечеството, той изисква да се обяснява
        общественото съзнание с общественото битие.


        „Технологията – казва Маркс („Капиталът”, т. I [бълг. изд. стр. 303]) – разкрива
        активното отношение на човека към природата, непосредствения производствен
        процес  на  неговия  живот,  а  заедно  с  това  и  процеса  на  неговите  обществени
        жизнени отношения и духовните представи, които произтичат от тях.” Цялостна
        формулировка на основните положения на материализма, приложен към човеш-

                                                           10
   5   6   7   8   9   10   11   12   13   14   15