Page 8 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

„Хегел бе идеалист, т.е. според него мислите на нашата глава не са отражения
(„Abbilder”, копия, понякога Енгелс говори за „отпечатъци”), повече или по-малко
абстрактни, на действителните неща и процеси, а, напротив, нещата и тяхното
развитие са за Хегел отражения на някаква идея, съществуваща някъде преди
възникването на света.” В съчинението на Ф. Енгелс „Лудвиг Фойербах” [„Ludwig
Feuerbach”], в което той излага своите и Марксовите възгледи за философията
на Фойербах и което той дал за печат след като препрочел стария свой и Марк-
сов ръкопис от 1844-1845 г., по въпроса за Хегел, за Фойербах и за материалис-
тическото разбиране на историята – Енгелс пише:

Големият основен въпрос на всяка, а особено на най-новата философия, е въп-
росът за отношението на мисленето към битието… на духа към природата… Кое
е първично: духът или природата… Философите са се разделяли на два големи
лагера според това, как са отговаряли на тоя въпрос. Ония, които са твърдели,
че духът е съществувал преди природата, и които следователно така или иначе
са признавали сътворението на света… са образували идеалистическия лагер.
А ония, които са смятали за основно начало природата, спадат към различните
школи на материализма.

Всяка друга употреба на понятията идеализъм и материализъм във философски
смисъл води само към бъркотия. Маркс отхвърля решително не само идеализ-
ма, който винаги така или иначе е свързан с религията, но и разпространеното,
особено в днешно време, гледище на Юм и Кант, агностицизма, критицизма, по-
зитивизма в различните им видове — като смята подобна философия за „реак-
ционна отстъпка” на идеализма и в най-добрия случай за „срамежливо пропуща-
не през задната врата материализма, изгонван пред очите на публиката”. Виж по
тоя въпрос, освен споменатите съчинения на Енгелс и Маркс, писмото на пос-
ледния до Енгелс от 12 декември 1866 г., където Маркс, като отбелязва по-
материалистическото отколкото през последните години изказване на известния
природоизследовател Т. Хъксли и неговото признание, че доколкото „ние дейст-

вително наблюдаваме и мислим, ние никога не можем да напуснем почвата на
материализма”, упреква го, че оставя „отворена вратичка” към агностицизма,
юмизма.

Особено трябва да се отбележи възгледът на Маркс върху отношението на сво-
бодата към необходимостта: „необходимостта е сляпа само доколкото не е раз-
брана. Свободата е опознаване на необходимостта” (Енгелс в „Aнти-Дюринг”) -
признаване на обективната закономерност в природата и на диалектическото
превръщане на необходимостта в свобода (еднакво с превръщането на непоз-
натото, но познаваемо „нещо в себе си” в „нещо за нас”, на „същността на неща-
та” — в „явления”). За основен недостатък на „стария”, в това число и на Фойер-
баховия (а още повече на „вулгарния”, на Бюхнер-Фохт-Молешотовия) материа-
лизъм Маркс и Енгелс смятат:

(1) че тоя материализъм е „предимно механичен”, недържащ сметка за най-
новото развитие на химията и биологията (а в наши дни би следвало да се до-
бави: на електрическата теория за материята);

8