Page 4 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

88
(горе)
Карл Маркс – кратка биография

Карл Маркс е роден на 5 май нов стил 1818 г. в гр. Трир (Рейнска Прусия). Баща
му е бил адвокат, евреин, приел протестантството в 1824 г. Семейството е било
заможно, културно, но не революционно. След завършването на гимназия в
Трир Маркс постъпва в университета, отначало в Бон, след това в Берлин —
изучава правните науки, но най-много история и философия. Завършва универ-
ситета в 1841 г., като представя университетска дисертация за философията на
Епикур. По своите възгледи Маркс тогава е още хегелианец-идеалист. В Берлин
той се числи към кръжока на „левите хегелианци” (Бруно Бауер и др.), които се
стремели да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хе-
гел.

След завършването на университета Маркс се преселва в Бон, разчитайки да
стане професор. Но реакционната политика на правителството, което в 1832 г.
отнема катедрата на Лудвиг Фойербах и в 1836 г. пак отказва да го пусне в уни-
верситета, а в 1841 г. отнема правото на младия професор Бруно Бауер да чете
лекции в Бон, заставя Маркс да се откаже от научната кариера. Развитието на
възгледите на лявото хегелианство в Германия по това време върви твърде
бързо напред. Лудвиг Фойербах, особено от 1836 г., започва да критикува теоло-
гията и прави завой към материализма, който взема напълно връх у него в 1841
г. („Същност на християнството” [„Das Wesen des Christentums”]); в 1843 г. изли-
зат неговите „Основни положения на философията на бъдещето” [„Grundsatze
der Philosophie der Zukunft”].

„Трябваше да преживеем освободителното действие на тия книги” — пише по-
късно Енгелс за тия съчинения на Фойербах. „Ние” (т.е. левите хегелианци, в то-
ва число и Маркс) „станахме изведнаж фойербахианци.” В това време рейнските
радикални буржоа, които имали допирни точки с левите хегелианци, основават в
Кьолн опозиционен вестник: „Rheinische Zeitung” [„Райнише цайтунг”, прев.:
„Рейнски вестник”] (започнал да излиза от 1 януари 1842 г.). Маркс и Бруно Бау-
ер били поканени за главни сътрудници, а през октомври 1842 г. Маркс става
главен редактор и се преселва от Бон в Кьолн. Революционно-демократичното
направление на вестника при редакторството на Маркс става все по-определено

и правителството отначало подлага вестника на двойна и тройна цензура, а
след това решава да го спре съвсем от 1 януари 1843 г. Наложило се Маркс към
тази дата да напусне редакторството, но и неговото излизане не спасява вест-
ника и той бива спрян през март 1843 г. От най-значителните статии на Маркс в
„Rheinische Zeitung” [„Райнише цайтунг”] Енгелс отбелязва… и статията за поло-
жението на селяните-лозари в долината на Мозел. Вестникарската работа по-
казва на Маркс, че е недостатъчно запознат с политическата икономия, и той
усърдно се заема да я изучи.

През 1843 г. Маркс се оженва в Кройцнах за Жени фон Вестфален, негова дру-
гарка от детинство, за която той бил сгоден още като студент. Жена му била от
пруско реакционно дворянско семейство. Нейният по-голям брат бил министър

4