Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

ши Маркс и неговото семейство; без постоянната самоотвержена финансова
подкрепа на Енгелс Маркс не само не би могъл да завърши „Капиталът”, но и
неминуемо би загинал под гнета на мизерията. Освен това преобладаващите
учения и течения на дребнобуржоазния, въобще на непролетарския социализъм
принуждават Маркс постоянно да води безпощадна борба, понякога да отбива
най-бесни и диви лични нападки („Неrr Vogt” [„Господин Фохт”]). Отбягвайки
емигрантските кръжоци, Маркс в редица исторически работи […] разработва
своята материалистическа теория, като посвещава силите си главно на изуча-
ването на политическата икономия. Маркс революционизира тази наука (виж по-
долу учението на Маркс) в своите съчинения „Zür Kritik der politischen Ökonomie”
[„Към критика на политическата икономия”, бълг. издание на Партиздат, 1947 г.]
(1859 г.) и „Das Kapital” [„Капиталът”] (т. I, 1857 г.).

Епохата на съживяване на демократическите движения в края на шестото и
седмото десетилетие на миналия век отново извиква Маркс към практическа
дейност. В 1864 г. (28 септември) в Лондон бил основан знаменитият I интерна-
ционал, „Интернационалното работническо сдружение”. Маркс е душата на това
сдружение, автор на първия негов „апел” и на маса резолюции, изявления, ма-
нифести. Обединявайки работническото движение в различните страни, стре-
мейки се да насочи в коритото на съвместната дейност различните форми на
непролетарския, домарксов социализъм (Мацини, Прудон, Бакунин, английския
либерален трейдюнионизъм, ласалианските люшкания надясно в Германия и
др.), борейки се против теориите на всичките тия секти и школи, Маркс изковава
единната тактика на пролетарската борба на работническата класа в различните
страни. След падането на Парижката комуна (1871 г.), която така дълбоко, вяр-
но, бляскаво — и действено, революционно е оценена от Маркс („Гражданската
война във Франция от 1871 г.” [„Der Burgerkrieg in Frankreich 1871”]), и след раз-
цеплението на Интернационала от бакунистите съществуването на последния в
Европа става невъзможно.

След конгреса на Интернационала в Хага (1872 г.) Маркс прокарва прехвърля-
нето на Генералния съвет на Интернационала в Ню-Йорк. Първият интернацио-
нал завършва своята историческа роля, като отстъпва място на една епоха на
неизмеримо по-голямо разрастване на работническото движение във всички
страни на света, именно на епоха на негов растеж в ширина, на създаване на
масови социалистически работнически партии на базата на отделните нацио-
нални държави.

Усилената работа в Интернационала и още по-усилените теоретични занимания
съвсем подкопават здравето на Маркс. Той продължава преработването на по-
литическата икономия и завършването на „Капиталът”, като събира маса нови
материали и изучава редица езици (напр. руски), но болестта не му позволява
да завърши „Капиталът”. На 2 декември 1881 г. умира жена му, а на 14 март
1883 г. Маркс тихо заспива навеки в своето кресло. Той е погребан заедно със
своята жена и с преданата прислужничка, почти член на семейството, Елена
Демут, в гробищата Хайгейт в Лондон.

6