Page 5 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

на вътрешните работи в Прусия в една от най-реакционните епохи, 1850—1858
г. През есента на 1843 г. Маркс отива в Париж, за да издава в чужбина заедно с
Арнолд Руге (1802—1880; ляв хегелианец; 1825—1830 в затвора; след 1848 г.
емигрант; след 1866—1870 бисмаркианец) радикално списание. От това списа-
ние „Deutsch-franzosische Jahrbücher” [„Дойч-францьозише ярбюхер”, прев.:
„Немско-френски годишници”] — излиза само първата книжка. То престава да
излиза поради трудността на тайното му разпространение в Германия и поради
разногласия с Руге. В статиите си в това списание Маркс се проявява вече като
революционер, който провъзгласява „безпощадна критика на всичко съществу-
ващо” и особено „критика на оръжието”, и апелира към масите и към пролетари-
ата.

През септември 1844 г. в Париж идва за няколко дни Фридрих Енгелс, който от-
тогава става най-близкият приятел на Маркс. Те и двамата вземат най-горещо
участие в тогавашния кипящ живот на революционните групи в Париж (особено
значение имало учението на Прудон, с когото Маркс решително си разчиства
сметките в своята книга „Мизерия на философията” [„Misere de la Philosophie”],
1847 г.) и в остра борба с различните учения на дребнобуржоазния социализъм
изработват теорията и тактиката на революционния пролетарски социализъм
или комунизма (марксизма). Виж съчиненията на Маркс от тая епоха, 1844—
1848 г. […] В 1845 г. Маркс, по настояване на пруското правителство, като опа-
сен революционер бива заставен да напусне Париж. Той отива в Брюксел. През
пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс влизат в тайното пропагандно дружество
„Съюз на комунистите”, вземат най-живо участие във втория конгрес на тоя съюз
(ноември 1847 г. в Лондон) и по негова поръчка написват излезлия през февруа-
ри 1848 г. знаменит „Манифест на комунистическата партия” [„Manifest Der
Kommunistischen Partei”]. В това произведение с гениална яснота и яркост е об-
рисуван новият мироглед — последователният материализъм, който обхваща и
областта на обществения живот, диалектиката като най-всестранно и дълбоко
учение за развитието, теорията на класовата борба и световно-историческата
революционна роля на пролетариата, твореца на новото, комунистическото об-
щество.

Когато избухва Февруарската революция в 1848 г., Маркс бил изгонен от Белгия.
Той отива пак в Париж, а оттук, след Мартенската революция, отива в Германия,
в Кьолн. От 1 юни 1848 г. до 19 май 1849 г. там излиза „Neue Rheinische Zeitung”
[„Нойе райнише цайтунг”, прев.: „Нов рейнски вестник”]; главният му редактор е
Маркс. Новата теория се потвърждава бляскаво от хода на революционните съ-
бития през 1848—1849 г., както по-късно я потвърждават и всички пролетарски и
демократически движения във всички страни на света. Победилата контрарево-
люция най-напред дава Маркс под съд (оправдан на 9 февруари 1849 г.), а след
това го изгонва от Германия (16 май 1849 г.). Маркс отива най-напред в Париж,
но и оттук бил прогонен след демонстрацията на 13 юни 1849 г. и отива в Лон-
дон, където живее до самата си смърт.

Условията на емигрантския живот, особено нагледно дадени в кореспонденция-
та на Маркс с Енгелс (издадена в 1913 г.), са крайно тежки. Нуждата просто ду-

5