Page 109 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

замени стокова форма с парична форма. От просто посредничене

при обмяната на веществата, тази смяна на форми става самоцел.

Отчужденият образ на стоката бива възпрепятстван да функционира
като неин абсолютно отчуждаем образ, или като нейна временна па-

рична форма. С това парите се вкаменяват в съкровище, а продава-

чът на стоки става човек, който трупа съкровище.

В самите наченки на стоковото обръщение само излишъкът от потре-

бителни стойности се превръща в пари. Така от само себе си златото
и среброто стават обществени изрази на излишъка или на богатство-

то. Тази наивна форма за натрупване на съкровища се увековечава у

народи, у които на традиционния и насочен за задоволяване на собс-

твените нужди начин на производство отговаря един здраво затворен

кръг от потребности. Така е у азиатците, особено у индусите. Вен-

дърлинт, който си въобразява, че стоковите цени се определят от

намиращата се в една страна маса от злато или сребро, се пита защо
индийските стоки са толкова евтини.87q Отговор: защото индусите зако-

пават парите. От 1602—1734 г., отбелязва той, те са закопали 150

милиона фунта стерлинги сребро, които първоначално са дошли от

Америка в Европа.*87 От 1856—1866 г., значи за 10 години, Англия

е изнесла за Индия и Китай (изнесеният за Китай метал се стича, в

по-голямата си част, пак в Индия) 120 милиона фунта стерлинги в
сребро, което преди това е било разменено срещу австралийско зла-

то.
88q

При по-развито стоково производство всеки стокопроизводител тряб-

ва да си осигури nervus rerum [лат.: нерви на нещата], „обществения

залог“*88. Неговите потребности непрестанно се възобновяват и

налагат непрестанно купуване на чужди стоки, докато производството

и продажбата на неговата собствена стока струват време и зависят

от случайности. За да купи без да продаде, той трябва по-рано да е

продал без да купува. Тази операция, извършена във всеобщ мащаб,

изглежда да си противоречи сама.89q Но при източниците на тяхното

109