Page 112 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 112

та в пари само това, което дава в стока. Колкото повече произвежда,

      толкова повече ще може да продаде.94q Затова трудолюбието, пестели-

      востта и скъперничеството са негови основни добродетели, а цялата
      негова политическа икономия се състои в това — много да продава и


      малко да купува.*94


      Наред с непосредствената форма на съкровището съществува и не-

      говата естетична форма, притежаването на златни и сребърни стоки.

      То расте заедно с богатството на буржоазното общество. „Да бъдем

      богати или да изглеждаме богати“ (Дидро). Така се образува отчас-

      ти един все по-разширяващ се пазар за злато и сребро, независимо

      от техните парични функции, отчасти един латентен източник за чер-

      пене на пари, който особено се използва в периоди на обществени

      бури.


      Натрупването на съкровища изпълнява различни функции в икономи-

      ката на металическото обръщение. Най-близката функция произтича

      от  условията  за  обращение  на  златната  или  сребърна  монета.  Ви-

      дяхме, че с постоянните колебания на стоковото обръщение по обем,

      цени и бързина непрестанно прилива и отлива масата на парите в

      обръщение. Тя значи трябва да бъде способна да се свива и разпус-
      ка. Ту трябва да се привличат пари като монети, ту да се отблъсват

      монети като пари. За да може действително намиращата се в обра-

      щение парична маса винаги да отговаря на степента на насищане на

      обръщението — намиращото се в дадена страна златно или сребър-

      но количество трябва да бъде по-голямо от това, което се намира в

      монетна функция.95q Това условие се изпълнява от съкровищната фор-

      ма на парите. Резервоарите на съкровища служат същевременно ка-
      то отливни и приливни канали на циркулиращите пари, които поради



      това никога не препълват своите канали за обращение.*95








                                                           112
   107   108   109   110   111   112   113   114   115   116   117