Page 116 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 116

местването на монетната маса чрез бързина на обръщението. Нап-

      ротив, те образуват един нов лост за икономия на платежни средства.

      С концентрацията на плащанията на едно и също място естествено
      се развиват особени учреждения и методи за тяхното погасяване. Та-

      ка е напр. c virements [вирментите] в средновековния Лион. Искове-


      те за дългове на A към Б, на Б към В, на В към Г и т.н. трябва са-

      мо да бъдат съпоставени, за да се унищожат взаимно до известна
      степен, като позитивни и негативни величини. И остава да се извлече

      само салдото от баланса на дълговете. Колкото по-масова е концент-

      рацията на плащанията, толкова е относително по-малък балансът,

      следователно и масата на циркулиращите платежни средства.



      Функцията  на  парите  като  платежно  средство  включва  едно  непос-
      редствено  противоречие. Доколкото  плащанията  се  изравняват,  па-

      рите функционират само мислено като пари за смятане или показа-

      тел на стойностите. Доколкото трябва да се извършват действителни

      плащания, парите действат не като средство за обръщение, като са-

      мо временен посредник на обмяната на веществата, а като индиви-

      дуално въплъщение на обществения труд, самостоятелно съществу-

      ване на разменната стойност, като абсолютна стока.99q Това противоре-

      чие изпъква наяве в онзи момент на производствените и търговски

      кризи, който се нарича парична криза.*99 Тя се извършва само там,

      където са напълно развити верижният процес на плащанията и една

      изкуствена система на тяхното изравняване. При по-общи разстройс-

      тва на този механизъм, откъдето и да произлизат те, парите извед-

      нъж и непосредствено се превръщат от само мисления им образ на
      пари, за смятане — в същински пари. Те стават незаменими с обик-

      новени стоки. Потребителната стойност на стоката се обезценява и

      нейната стойност изчезва пред нейната собствена стойностна форма.

      Павренюто-буржоа в  своето  самомнение,  опиянено  от  просперитет,

      току-що обявяваше парите за празна измислица. Само стоката е па-

      ри.  Само  парите  са  стока!  —  ехти  сега  на  световния  пазар.  Както

      еленът жадува за прясна вода, така неговата душа жадува за пари,


                                                           116
   111   112   113   114   115   116   117   118   119   120   121