Page 120 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

всеобщо покупателно средство и абсолютна обществена материали-

зация на богатството изобщо (universal wealth).109q Преобладава тях-

ната функция като платежно средство, за уравняване на интернацио-
нални баланси. Оттук и лозунгът на меркантилната система: търговс-

ки баланс.*109 Като интернационално покупателно средство злато-

то и среброто служат главно когато внезапно се наруши обичайното

равновесие при обмяната на веществата между различни нации.110q
Най-сетне, световните пари функционират като абсолютна общест-
вена материализация на богатството, при което въпросът не е нито

за покупка, нито за плащане, а за прехвърляне на богатство от една

страна в друга, и при това е изключено прехвърляне в стокова форма

било поради конюнктурите на стоковия пазар, било поради самата

поставена за изпълнение цел.*110 110aq

Както за своето вътрешно обръщение, всяка страна има нужда от

един резервен фонд за обръщение и на световния пазар. Функциите

на съкровищата произтичат, значи, отчасти от функцията на парите

като вътрешно циркулационно и платежно средство, отчасти от тях-

ната функция като световни 110aq пари.*110a В последната роля винаги

се изисква действителната парична стока, същинско злато и сребро,

и затова Джеймс Стюърт характеризира златото и среброто, за раз-

лика от техните чисто локални заместници, като световни пари.
111q
Движението на златния и сребърен поток е двойно. От една страна

той се разлива от своите извори по целия световен пазар, където би-

ва уловен в различни размери от различните национални циркулаци-

онни сфери, за да навлезе в техните вътрешни канали на обращение,

да замести изтърканите златни и сребърни монети, да достави мате-

риал за луксозни стоки и да замръзне в съкровища.*111 Това първо

движение се извършва чрез пряка размяна на реализирания в стоки-

те национален труд с реализирания в благородните метали труд на

страните, които произвеждат злато и сребро. От друга страна златото

и среброто непрекъснато се движат насам и натам между различ-

120