Page 117 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

единственото100q богатство.*100 В период на криза противоположност-

та между стоката и нейния стойностен образ, парите, се засилва до

абсолютно противоречие.101q Затова формата на проявление на парите

тук е безразлична. Гладът за пари си остава същият, независимо от

това дали трябва да се плаща в злато или в кредитни пари, напр.

банкноти.*101

Ако разгледаме сега общия сбор на циркулиращите в даден период

пари, ще видим, че този сбор, при дадена бързина на обръщение на

средствата за циркулация и на платежните средства, е равен на сбо-

ра на стоковите цени, които трябва да се реализират, плюс сбора на

плащанията с настъпил падеж, минус взаимно изравняващите се
плащания, минус, най-сетне, числото на обръщенията, в които една и

съща монета функционира последователно ту като средство за об-

ръщение, ту като платежно средство. Напр. селянинът продава своя-

та пшеница за 2 фунта стерлинги, които в случая служат като средст-

во за циркулация. В деня на плащането той плаща с тях платно, кое-

то му е доставил тъкачът. Същите 2 ф.ст. сега функционират като

платежно средство. Тъкачът пък купува една библия в брой — те
функционират отново като средство за циркулация — и т.н. Затова,

дори при дадени цени, бързина на паричното обръщение и икономика

на плащанията, паричната маса в обръщение през даден период,

напр. един ден, не се покрива вече с циркулиращата стокова маса.102q
Има пари в обръщение, които представляват стоки, отдавна изтегле-

ни от обръщение. Циркулират стоки, чийто паричен еквивалент ще се

появи едва в бъдеще. От друга страна, сключваните всеки ден и

дължими за същия ден плащания са изобщо несъизмерими величи-

ни.*102

Кредитните пари произтичат непосредствено от функцията на парите

като платежно средство, тъй като за прехвърляне на вземанията за-
почват да циркулират самите кредитни документи, получени срещу

продадени стоки. От друга страна, с разширяване на кредита се раз-

117