Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 121

ни национални циркулационни сфери — движение, което следва неп-

      рестанните колебания на112q камбиалния курс.*112
      113q

      Страни с развито буржоазно производство ограничават масово кон-

      центрираните  в  банковите  резервоари  съкровища  до  минимума,

      изискван от техните специфични функции.*113 С известно изклю-

      чение, едно очебийно препълване на съкровищните резервоари над

      тяхното средно ниво свидетелства за застой на стоковата циркулация

      или за прекъсване на течението на стоковата метаморфоза.*114



                                                            027
                                                       (горе)

                                                        КЪМ:



                                             ОТДЕЛ ВТОРИ

              ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ




                                 АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
             (горе в дясната странична лента има абонаментна форма),
                               когато публикуваме нещо ново в сайта,

                           веднага на пощата ви ще дойде съобщение.


            * БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ), известни в хартиеното книгоиздаване като

      1     бележки „под линия“.
      [*1 Карл Маркс, Zur Kritik der politischen Oekonomie, Берлин, 1859 г., стр. 3

      [Бълг. изд. стр. 15]
      2

      [*2 „Желанието включва в себе си потреба; то е апетитът на духа и е тъй
      естествено, както и гладът за тялото… повечето (неща) имат стойността си

      вследствие на това, че задоволяват потребите на духа.“ Никлас Барбон, А

      Discourse  concerning  coining  the  new  money  lighter,  in  answer  to  Mr.  Locke's
      Considerations etc., Лондон 1696, стр. 2, 3]
      3
      [*3  „Нещата  имат  едно  вътрешно  предимство  (vertue  —  това  у  Барбон  е

      специфичното означаване на потребителна стойност), когато навсякъде имат

      това предимство — напр. това на магнита да привлича желязото.” (Н. Барбон,


                                                           121
   116   117   118   119   120   121   122   123   124   125   126