Page 122 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

А Discourse on coining the new money lighter, стр. 6). Ho свойството на магнита
да привлича желязото е станало полезно едва тогава, когато чрез него била

открита магнитната полярност.]
4

[*4 „Природната стойност (natural worth) на всяко нещо се състои в способ-

ността му да задоволява необходимите потребности или да служи за удобст-
вата на човешкия живот.” (Джон Лок, Some Considerations on the

Consequences of the Lowering of Interest, изд. „Works”, Лондон, 1777 г., том II,

стр. 28) В 17 век още често срещаме у английски писатели „Worth” за потре-
бителна стойност и „Value” за разменна стойност, напълно в духа на един

език, който обича да означава непосредните неща с германски думи, а реф-

лектираните — с романски.]
5

[*5 В буржоазното общество господствува fictio juris [лат.: правната фикция],
че всеки човек като стокопродавач има енциклопедически познания за стоки-

те.]
6
[*6 „Стойността се състои в разменното отношение, което съществу-

ва между едно нещо и друго нещо, между количеството на едно произведе-

ние и количеството на друго произведение.” (Льо Трон], De l'Interet Social,
Physiocrates, издание Дер, Париж, 1846 г., стр. 889)]
7

[*7 „Нищо не може да има вътрешна разменна стойност.” (Н. Барбон, A
Discourse concerning coining etc., стр. 6), или както казва Бътлър: А стойността

на всяка вещ е точно колкото дадат за нея.]
8

[*8 „One sort of wares are as good as another, if the value be equal. There is no

difference or distinction in things of equal value… One hundred pounds worth of
lead or iron, is of as great a value as one hundred pounds worth of silver and

gold.” Англ.: „Един вид стоки са също тъй добри както друг вид, щом тяхната

стойност е еднаква. Няма разлика или отлика между предмети с еднаква
стойност. Олово или желязо на стойност сто фунта стерлинги имат еднаква

разменна стойност със сребро или злато на стойност сто фунта стерлинги.”

Дж. Н. Барбон, А Discourse on coining the new money lighter, стр. 53 и 7]
9

[*9 Бележка към второто издание: „Стойността на предметите за потребле-
ние, когато те се разменят едни с други, се определя от количеството на не-

обходимия и обикновено употребяван за тяхното произвеждане труд.” („Some

122