Page 123 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

Thoughts on the Interest of Money in general, and particularly in the Public Funds
etc.”, Лондон, стр. 36) Това забележително анонимно съчинение от миналия

век не носи дата. Но от неговото съдържание се вижда, че то е излязло през

времето на Джордж II, приблизително в 1739 или 1740 г.]
10

[*10 „Всички произведения от един вид образуват всъщност само една ма-
са, чиято цена се определя изцяло и без оглед на особените обстоятелства.”

(Льо Трон, De l'lnteret Social, стр. 893)]
11
[*11 Карл Маркс, Zür Kritik der polit. Ökonomie, стр. 6; бълг. изд. стр. 19]
11a

[*11a Бележка към четвъртото издание: Думите, сложени в скоби, са при-

бавени от мен предвид това, че поради изоставянето им често пъти е изник-
вало недоразумение, че Маркс считал за стока всеки продукт, който се кон-

сумира не от самия производител, а от някой друг. — Ф.Е.]
12

[*12 Карл Маркс, Zur Kritik der politischen Oekonomie, стр. 12, 13 и следв.;

бълг. изд. стр. 24, 25 и следв.]
13

[*13 „Всички явления на света, безразлично дали са предизвикани от ръка-

та на човека или от всеобщите физически закони, не са истинско ново твор-
чество, а само преобразуване на материята. Съединяване и разделяне са

единствените елементи, които човешкият ум намира винаги при анализа на

представата за възпроизводството; същото нещо става и при възпроизводст-
вото на стойността (потребителна стойност, макар че Вери тук, в своята по-

лемика с физиократите, сам не знае добре за какъв вид стойност говори) и на
богатството, когато земята, въздухът и водата се превръщат на полето в жи-

та, или пък когато секрециите на насекомото, обработени от човешката ръка,
се превръщат в коприна, или пък когато късчета метал се подреждат, за да

образуват часовник.” (Пиетро Вери. Meditazioni sulla Economia Politica, за

пръв път печатано в 1773 г., в изданието на италианските икономисти, от
Кустоди, Parte Moderna, том XV, стр. 22)]
14

[*14 Сравни Хегел. Philosophie des Rechts, Берлин, 1840, стр. 250, §190]
15

[*15 Читателят трябва да има предвид, че тук става дума не за работната

заплата или за стойността, която работникът получава напр. за един работен
ден, а за стоковата стойност, в която се опредметява неговият работен ден.

123