Page 125 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

лиза на стойностната форма, не са могли да дойдат до никакъв резултат,
първо, защото са смесвали формата на стойността със самата стойност, вто-

ро, защото под грубото влияние на практичния буржоа те от самото начало

са имали предвид изключително само количественото определение. „Разпо-
реждането с количеството… образува стойността.” (Money and its Vicissitudes,

Лондон, 1837, стр. 11. Автор е С. Бейли.)]
17a

[*17а Бележка към второто издание: Един от първите икономисти, който

след Уйлям Пети е прозрял природата на стойността, прочутият Франклин,
казва: „Тъй като търговията е изобщо само размяна на един труд с друг труд,

стойността на всички предмети може да бъде най-правилно оценена чрез

труда.” (Съчиненията на Б. Франклин, издадени от Спаркс, Бостон, 1826, II
том, стр. 267). Франклин не съзнава, че като оценява стойността на всички

предмети „чрез труда”, той се абстрахира от различието между разните ви-
дове разменян труд и по този начин ги свежда към еднакъв човешки труд. Но

при все че не съзнава това, той го казва. Той най-напред говори за „единия
труд”, сетне за „другия труд” и най-сетне за „труда” без по-нататъшно опре-

деление, като за субстанция на стойността на всички неща.]
18w

[*18 До известна степен с човека става същото, както със стоката. Тъй като

той не се ражда нито с огледало в ръка, нито като Фихтевски философ: „Аз

съм Аз” - човек на първо време се оглежда в някой друг човек. Само чрез
своето отношение към човека Паул като към свой подобен, човекът Петър се

отнася към самия себе си като към човек. А по този начин Паул какъвто си е
той в неговата кожа и кости, в неговата Пауловска телесност, става за Петър

форма за проява на рода (genus) човек.]
19

[*19 Тук, както и на някои места по-горе, употребявам израза „стойност” за

означаване на количествено определена стойност, т.е. за величина на стой-
ността.]
20

[*20 Бележка към второто издание: Със свойственото си остроумие вулгар-

ната политическа икономия се възползува от това несъвпадане на величина-
та на стойността с нейния относителен израз. Напр.: „Признайте веднаж, че

A пада, защото A, с което то се разменя, се покачва, макар за A и сега да

не е изразходван по-малко труд — и вашият общ принцип на стойността про-

пада… Ако признаем, че стойността на Б пада по отношение на A, защото

125