Page 124 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

Категорията на работната заплата изобщо още не съществува тук, в този
стадий на нашето изложение.]

16
[*16 Бележка към второто издание: „За да докаже, че единствено трудът е

окончателната и реална мярка, с която може да се преценява и сравнява
стойността на всички стоки във всички времена,” Адам Смит казва: „Еднакви

количества труд трябва да имат за самия работник във всички времена и във
всички места една и съща стойност. При нормално състояние на неговото

здраве, сила и дейност и при средна степен на умение, което той има, той

винаги трябва да влага еднаква част от своето спокойствие, своята свобода и
своето щастие.” („Wealth of Nations”, I книга, 5-а глава [издание на Е. G.

Wakefield, Лондон, 1836, 1 том, стр. 104 сл.]). Тук (но не навсякъде) А. Смит
смесва определянето на стойността чрез изразходваното за произвеждане

на стоката количество труд, с определянето на стоковите стойности чрез
стойността на самия труд, и затова се мъчи да докаже, че еднакви количест-

ва труд винаги имат еднаква стойност. От друга страна той чувства, че тру-

дът, доколкото той е изразен в стойността на стоките, се взема само като из-
разходване на работна сила, но все пак схваща това изразходване само като

жертване на спокойствието, свободата и щастието, а не като нормална жиз-
нена дейност. Впрочем той има предвид съвременния наемен работник. —

Много по-точно се изразява цитираният в бележка 9-а анонимен предшест-
веник на А. Смит: „Даден човек се е трудил цяла седмица, за да произведе

този предмет за потребление… и оня, който му дава в замяна на него няка-

къв друг предмет, може най-добре да прецени кое нещо е действително рав-
ноценно само когато точно пресметне кое нещо му струва също толкова вре-

ме и труд. Това всъщност означава размяна на труда, който един човек в

продължение на известно време изразходва за даден предмет, срещу труда
на друг човек, вложен за друг предмет в продължение на също такова вре-

ме.“ („Some Thoughts on the Interest of Money etc.”, стр. 39) — (Към четвъртото
издание: Английският език има това предимство, че има две различни думи

за тези два различни вида труд. Трудът, който създава потребителни стой-
ности и е качествено определен, се нарича work в противоположност на

labour; а трудът, който създава стойност и се измерва само количествено, се

нарича labour в противоположност на work. Виж бележката към английския
превод, стр. 14 — Ф.Е.)]
17
[*17 Малцината икономисти, които като С. Бейли са се занимавали с ана-

124