Page 126 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

стойността на A се качва по отношение на Б — с това се подсича самата

основа, върху която Рикардо издига своя велик закон, че стойността на една

стока винаги се определя от количеството на въплътения в нея труд; защото
ако една промяна в разноските за A изменя не само неговата собствена

стойност по отношение на Б, с което то се разменя, но и стойността на Б по

отношение на тая на A, макар и да не е станала никаква промяна в количес-

твото на труда, необходим за произвеждането на Б — тогава пропада не са-

мо доктрината, която уверява, че стойността на даден артикул се определя
от количеството изразходван за него труд, но и доктрината, според която

стойността на даден артикул се регулира от неговите производствени раз-
носки.” (Дж. Бродхърст, Treatise on Political Economy, Лондон, 1824, стр. 11,

14).

Със същото право г. Бродхърст би могъл да каже: да се вгледаме в отно-
шението между числата 10/20, 10/50, 10/100 и т.н. Числото 10 остава неиз-

менно и все пак неговата пропорционална величина, неговата величина по
отношение на знаменателите 20, 50, 100 постоянно се намалява. Следова-

телно пропада великият принцип, че величината на едно цяло число, като
например 10, се „регулира” от количеството на единиците, които се съдържат

в него.]
21
[*21 Такива съотносителни определения изобщо са нещо своеобразно. То-

зи човек напр. е крал само защото другите хора се отнасят към него като по-

даници. А те, наопаки, си мислят, че са поданици, защото той е крал.]
22

[*22 Бележка към второто издание: Напр. у Омир стойността на едно нещо

се изразява в цяла редица различни неща.]
23

[*23 Затова говорят за палтена стойност на платното, ако стойността му се

изразява в палта, за негова житна стойност, ако тя се изразява в жито, и т.н.
Всеки такъв израз означава, че именно стойността на платното се проявява в

потребителните стойности палто, жито и т.н. „Тъй като стойността на всяка

стока изразява нейното отношение в размяната [срещу някоя друга стока],
ние можем да говорим за стойността като за житна стойност, сукнена стой-

ност — според стоката, с която я сравняваме; и затова има хиляди различни
видове стойности, толкова, колкото стоки има, и всички те са еднакво реални

и еднакво номинални.” („А Critical Dissertation on the Nature, Measure and

126