Page 128 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

наричан tagwerk или tagwanne [средно-високо-немски: трудов ден или ед-
нодневен добив] (jurnale или jurnalis, terra jurnalis, jumalis или diornalis [лат.:

дневен труд, дневна земя, дневна работа]), mannwerk, mannskraft,

mannsmahd, mannshauet [средно-високо-немски: мъжка работа, мъжка сила,
накосено от мъж, изкопано от мъж] и т.н. Виж у Georg Ludwig von Maurer,

Einleitung zur Geschichte der Mark-, Hof-, usw. Verfassung, Мюнхен, 1854, стр.
129 и следв.]
27

[*27 Бележка към второто издание: Така че когато Галиани казва: стойност-
та е отношение между две лица („La Richezza е una ragione tra due persone”

[итал.]) — той би трябвало да прибави: отношение, скрито под предметна об-

вивка. (Галиани, Delia Moneta, стр. 220, том ІІІ от серията на Кустоди: Scrittori
Classici Italiani di Economia Politica, Parte Moderna, Милано, 1803)]
28
[*28 „Какво да кажем за един закон, който може да се налага само чрез пе-

риодични революции? Тъкмо той е природен закон, който почива върху без-

съзнателността на засегнатите от него хора.” (Фридрих Енгелс, (Umrisse zu
einer Kritik der Nationalökonomie, в „Deutsch-franzosische Jahrbücher” [„Дойч-

францьозише ярбюхер”], редактирани от Арнолд Руге и Карл Маркс, Париж,
1844 г.)]
29

[*29 Бележка към второто издание: И Рикардо не минава без своя робинзо-

нада. „Той кара първобитния риболовец и първобитния ловец веднага да
почнат да си разменят рибата и дивеча като стокопритежатели, пропорцио-

нално на работното време, опредметено в тези разменни стойности. При този
случай той изпада в анахронизма, че първобитният риболовец и ловец при

изчисляване на своите оръдия на труда се ползват от анюитетните таблици,

които са били в сила на лондонската борса през 1317 г. „Паралелограмите на
г. Оуен” изглежда да са били единствената обществена форма, която той е

познавал извън буржоазната.” (К. Маркс, Zür Kritik usw., стр. 38, 39; бълг. изд.
стр. 54)]
30

[*30 Бележка към второто издание: Смешен е разпространеният в най-ново
време предразсъдък, че формата на самораслата обща собственост била

специфично славянска, а дори и изключително руска форма. Тя е онази пър-

вична форма, която можем да посочим у римляните, германите, келтите, а у
индусите още се среща, макар отчасти вече в разруха, цяла колекция от раз-

нообразни образци. По-точното изследване на азиатските и по-специално на

128