Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 43

та напр. на палтото тук се противопоставя на своята натурална фор-

      ма във всички възможни форми, като нещо равно на платно, на желя-

      зо, на чай и т.н., на всичко друго освен на палто. От друга страна тук
      е съвсем изключен всеки общ стойностен израз на стоките, понеже в

      стойностния израз на всяка отделна стока всички други стоки сега се

      явяват  само  във  форма на  еквиваленти.  Разгънатата  стойностна

      форма се среща в действителност за пръв път тогава, когато даден

      продукт на труда, напр. добитък, се разменя с разни други стоки не

      вече по изключение, а по обичай.


      Получената  форма  изразява  стойността  на  стоковия  свят  в  една  и

      съща, излъчена от него стока, напр. в платно, и по този начин изразя-

      ва стойностите на всички стоки чрез тяхното равенство с платното.

      Като нещо равно на платното, стойността на всяка стока сега вече се

      различава не само от своята собствена потребителна стойност, но и

      от всяка потребителна стойност, и именно с това тя е изразена като
      това, което ѝ е общо с всички стоки. Така че едва тази форма наис-

      тина отнася стоките една към друга като стойности или ги оставя да

      се проявяват една към друга като разменни стойности.



      Двете по-ранни форми изразяват стойността по на една стока, било в

      една стока от друг вид, било в редица от множество различни от нея

      стоки. И в двата случая това е, тъй да се каже, частна работа на от-

      делната стока да си даде стойностна форма, и тя постига това без
      помощта на другите стоки. Те играят спрямо нея само пасивната роля

      на еквивалент. Напротив, всеобщата форма на стойността се създа-

      ва само като общо дело на стоковия свят. Една стока получава все-

      общ стойностен израз само защото същевременно всички други стоки

      изразяват своята стойност в същия еквивалент и всеки новопоявяващ

      се вид стока трябва да ги последва. По такъв начин проличава, че

      стойностната субстанция на стоките — тъй като тя е само „обществе-
      ното битие” на тези неща — може да бъде изразена също само чрез

      техните всестранни, обществени, взаимни отношения, и затова тях-

      ната стойностна форма трябва да бъде обществено-валидна форма.


                                                           43
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48