Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

труд като предметен характер на самите продукти на труда, като об-

ществени природни свойства на тези неща, а поради това и общест-

веното отношение на производителите към общата маса на труда се
отразява във вид на едно съществуващо вън от тях обществено от-

ношение между предмети. Чрез това quid pro quo [лат.: разменяне]

продуктите на труда стават стоки, сетивно-свръхсетивни или общест-

вени неща. Така, светлинното въздействие на дадено нещо върху

зрителния нерв се изразява не като субективно раздразнение на са-

мия зрителен нерв, а като предметна форма на нещо, което се нами-

ра вън от окото. Но при гледане действително се проектира светлина
от дадено нещо, от външния предмет, върху друго нещо — окото. То-

ва е физическо отношение между физически неща. Но стоковата

форма и стойностното отношение на продуктите на труда, в което тя

се проявява, нямат абсолютно нищо общо с тяхната физическа при-

рода и с вещните отношения, които произтичат от нея. Тук тъкмо оп-

ределеното обществено отношение на самите хора приема за тях

фантасмагоричната форма на едно отношение между нещата. Зато-
ва, за да намерим аналогия, трябва да се впуснем в мъглявата об-

ласт на религиозния свят. В него продуктите на човешкия мозък изг-

леждат като самостоятелни същества, надарени със собствен живот

и намиращи се в отношения помежду си и с хората. Същото става в

стоковия свят с произведенията на човешката ръка. Това нещо аз на-

ричам фетишизъм, който е споен с продуктите на труда, когато те би-

ват произвеждани като стоки, и който затова е неотделим от стоково-

то производство.

(Фетишизъм: култ към неодушевени предмети, сляпо преклонение към

нещо, което (уж) има свръхестествени свойства, поклонничество, идоло-
поклонство, мистериозност и пр. - из тълковния речник. бг.ред.)

Този фетишен характер на стоковия свят произтича, както вече пока-

за предходният анализ, от своеобразния обществен характер на оня
труд, който произвежда стоки.

51