Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 54

на  всеки  вид  от  този  труд,  поради  това,  че  е  човешки  труд,  който,

      следователно, приема формата на стойност - този факт действа на

      производителите, независимо от споменатото по-горе откритие, също
      толкова реално и окончателно, колкото и фактът, че след като наука-

      та откри съставките на въздуха, самата атмосфера остана непроме-

      нена.



      Това, което практически интересува хората, които си разменят про-

      дукти, е преди всичко въпросът колко чужди продукти те получават
      срещу своя собствен продукт, значи в какви пропорции се разменят

      продуктите помежду им. Когато тези пропорции узреят до определена

      стабилност, те изглеждат като следствие от самата природа на про-

      дуктите на труда, така че напр. един тон желязо и 2 унции злато изг-

      леждат равностойни, също както 1 фунт злато и 1 фунт желязо (ед-

      накво  тежки),  въпреки  техните  различни  физически  и  химически

      свойства. В действителност стойностният характер на продуктите на
      труда се затвърдява едва чрез тяхното функциониране като величини

      на стойността. Последните непрекъснато се променят, независимо от

      желанието,  предвиждането  и  дейността  на  разменящите.  Тяхното

      собствено  обществено  движение  притежава  за  тях  форма на  едно

      движение на вещи, под чийто контрол те се намират, вместо сами да

      го  контролират.  Необходимо  е  пълно  развитие  на  стоковото  произ-

      водство, докато от самия опит израсне научното разбиране, че час-

      тните видове труд, извършвани независимо един от друг, но всест-

      ранно  зависими  един  от  друг  като  естествено  развили  се  звена  на
      общественото разделение на труда, постоянно се свеждат към тяхна-

      та  обществена  пропорционална  мярка,  тъй  като  работното  време, 28q

      обществено-необходимо  за  произвеждане  на  техните  продукти,  се

      налага насилствено като регулиращ природен закон сред случайните

      и постоянно колебаещи се разменни отношения на техните продукти,

      също  както  напр.  се  налага  законът  за  тежестта,  когато  къщата  се

      сгромоляса на главата на някого.*28






                                                           54
   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58   59