Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

дни — нейният фетишен характер за тогава като че ли все още лесно

може да се прозре. В по-конкретни форми изчезва дори и тази при-

видна простота. Откъде се вземат илюзиите на монетарната сис-
тема? Тя по самото злато и сребро не е разпознала, че те като пари

представляват обществено производствено отношение, само че във

формата на природни предмети с чудновати обществени свойства. А

нима фетишизмът на модерната политическа икономия, която тъй

високомерно се присмива на монетарната система, не става съвсем

осезаем, когато тя разглежда капитала? От дълго време ли е изчез-

нала физиократската илюзия, че поземлената рента израства от зе-
мята, а не от обществото?

Но за да не забягваме напред, тук ще се ограничим с още един при-

мер относно самата стокова форма. Ако стоките можеха да приказ-

ват, те биха казали: човекът нека се интересува за нашата потреби-

телна стойност но на нас, като вещи, тя не ни се полага. Това, което
ни се полага като на вещи, е нашата стойност. Нашето собствено

движение като стокови неща го доказва. Ние се отнасяме едни към

други само като разменни стойности.

34q
А сега да чуем какво казва икономистът, който се крие зад стоковата

душа:

«Стойността (разменната стойност) е свойство на нещата, богатството

(потребителната стойност) — на хората. Стойността в този смисъл по

необходимост включва в себе си размяна, а богатството — не.”*34 „Бо-

гатството (потребителната стойност) е атрибут на човека, стойността е
атрибут на стоките.35q Един човек или едно общество са богати; една перла

или един диамант имат стойност… Една перла или един диамант имат

стойност като перла или диамант.»*35

Досега още нито един химик не е открил разменна стойност в перла

или в диамант. Но икономическите откриватели на тази химична суб-

станция, които предявяват особена претенция за критическа дълбо-

чина, намират, че потребителната стойност на вещите е независима

61