Page 63 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

които те си противостоят.

Това, което именно различава стокопритежателя от стоката, е обсто-

ятелството, че за нея тялото на всяка друга стока представлява само

форма за проява на нейната собствена стойност. Родена левелер

[„изравнител” или дребнобуржоазна радикална партия в английска-

та революция от 1648—1650 г.] и циник, тя е винаги готова да раз-

меня не само душата си, но и тялото си с всяка друга стока, дори ако

тя е още по-непривлекателна и от Мариторна. Стокопритежателят
със своите пет и повече сетива запълва тази липса на усет у стоката

относно конкретността на стоковото тяло. Неговата стока няма за не-

го никаква непосредствена потребителна стойност. Иначе той не би я

изкарал на пазара. Тя има потребителна стойност за други.39q За него тя

има непосредствено само тази потребителна стойност, че е носител-

ка на разменна стойност и по такъв начин средство за размяна.*39

Затова той иска да я отчужди срещу стока, чиято потребителна стой-

ност го задоволява. Всички стоки са непотребителни стойности за

своите притежатели, а потребителни стойности за своите непритежа-

тели. Затова те по всички посоки трябва да минават от ръка на ръка.

Но това преминаване от ръка на ръка образува тяхната размяна, а

тяхната размяна ги поставя във взаимно отношение като стойности и

ги реализира като стойности. Така че стоките трябва да се реализи-
рат като стойности преди да могат да се реализират като потреби-

телни стойности.

От друга страна те трябва да се утвърдят - като потребителни стой-

ности преди да могат да се реализират като стойности, защото израз-

ходваният за тях човешки труд се брои само доколкото е изразходван
в полезна за други форма. Но дали той е полезен за другите. Дали,

значи, неговият продукт задоволява чужди потребности — това може

да докаже само размяната.

Всеки стокопритежател иска да отчужди своята стока само срещу

друга стока, чиято потребителна стойност задоволява негова потреб-

63