Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

от техните вещни свойства, но пък че тяхната стойност им принадле-

жи като на вещи. Това им мнение се потвърждава от чудноватото об-

стоятелство, че потребителната стойност на нещата се реализира за
човека без размяна,36q т.е. в непосредствено отношение между нещото

и човека; а стойността им, обратно, се реализира само в размяната,

т.е. в един обществен процес. Кой не си спомня тук добродушния

Догбъри, който поучава нощния пазач Сийкоул: „Да бъдеш хубавец —

това е дар на щастливия случай; ама да пишеш и да четеш — това е

от природата.“ [Из „Много шум за нищо“ от Шекспир]*36

018

(горе)
ГЛАВА ВТОРА

ПРОЦЕСЪТ НА РАЗМЯНАТА

Стоките не могат сами да ходят на пазар и сами да се разменят. За-

това ние трябва да потърсим техните пазители, стокопритежателите.

Стоките са вещи и затова не могат да се противят на човека. Не са ли
съгласни, той може да действа със сила - с други думи, може да ги

вземе.*37 За да поставят тези вещи във взаимно отношение като

стоки, пазителите на стоки трябва да се държат един към друг като

лица, чиято воля е вътре в тези вещи, така че всеки от тях само по

волята на другия, т.е. само чрез един общ за двамата волеви акт,

присвоява чуждата стока, като отчуждава своята. Затова двамата
трябва взаимно да се признават за частни собственици. Това правно

отношение, чиято форма е договорът, все едно дали то е развито по

силата на закон или без такъв — е волево отношение, в което се от-

разява икономическото отношение.38q Съдържанието на това правно

или волево отношение е дадено от самото икономическо отноше-

ние.*38 Лицата тук съществуват едно за друго само като представи-

тели на стоки, като стокопритежатели. В по-нататъшното изследване

ние ще видим, че икономическите характерни маски на лицата са са-

мо олицетворение на икономическите отношения, като носители на

62