Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ност. Дотолкова размяната за него е само индивидуален процес. От

друга страна той иска да реализира своята стока като стойност, значи

в която и да пожелае друга стока от същата стойност, безразлично
дали неговата собствена стока има или няма потребителна стойност

за притежателя на другата стока. Дотолкова размяната е за него общ

обществен процес. Но един и същ процес не може да бъде едновре-

менно за всички стокопритежатели само индивидуален и в същото

време само общ обществен процес.

Ако се вгледаме по-отблизо, ще видим, че за всеки стокопритежател

всяка чужда стока представлява особен еквивалент на неговата соб-

ствена стока, значи за него неговата стока е общ еквивалент на всич-

ки други стоки. Но понеже всички стокопритежатели правят същото,

нито една стока не е всеобщ еквивалент и затова стоките не прите-

жават никаква обща относителна форма на стойността, в която да се

приравняват като стойности и да се сравняват като величини на
стойността. Затова те изобщо не си противостоят като стоки, а само

като продукти или като потребителни стойности.

В своето затруднение нашите стокопритежатели разсъждават като

Фауст. „В началото бе делото.“ Затова те са действували още преди

да са мислили. Законите на стоковата природа се проявяват в при-

родния инстинкт на стокопритежателите. Те могат да отнесат една

към друга своите стоки като стойности и, значи, като стоки само като
ги отнесат противоположно към някоя друга стока като към всеобщ

еквивалент. Това показва анализът на стоката. Но само обществено-

то дело може да направи една определена стока всеобщ еквивалент.

Затова обществената дейност на всички други стоки изключва една

определена стока, в която те всестранно да изразяват своите стой-

ности. С това натуралната форма на тази дадена стока става общес-

твено-валидна еквивалентна форма. Да бъде всеобщ еквивалент —
това чрез обществения процес става специфична обществена функ-

ция на изключената стока. Така тя става — пари.

64