Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

формата на стоката, нейно движение през два противоположни ста-

дия на обръщение и сплитане на метаморфозите на различни сто-

ки.*76 Противоположните и взаимно допълващи се фази, през които

протича този процес, не могат да се извършат пространствено една

до друга, а могат само да следват по време една подир друга. Затова

промеждутъци от време образуват мярката на продължителността на

този процес, или броят на обръщенията на едни и същи монети в да-
дено време измерва бързината на паричното обръщение. Нека про-

цесът на обръщение на гореказаните четири стоки да трае напр. един

ден. Тогава ценовият сбор, който трябва да се реализира, е 8 ф.ст.,

количеството на обръщенията на едни и същи монети през време на

деня — 4, и масата на циркулиращите пари — 2 ф.ст., или за даден

промеждутък време от процеса на циркулацията:

Сборът на стоковите цени (A): (делено на) броят

на обращенията на едноименни парични едини-

ци (B) = масата на парите, функциониращи като

средство за обръщение (x).

Този закон е общовалиден. Наистина, процесът на обръщението в

дадена страна, в даден период от време, обхваща, от една страна,

множество разпокъсани, едновременни и пространствено протичащи

една до друга продажби (респ. покупки) или частични метаморфози, в

които едни и същи монети само един път сменят мястото си или из-

вършват само едно обръщение; и от друга страна — множество по-

дълги или по-къси вериги от метаморфози, които отчасти протичат
една до друга, отчасти се преплитат помежду си и в които едни и съ-

щи монети извършват по-голямо или по-малко количество обръще-

ния. Но общият брой на обръщенията на всички едноименни монети,

които се намират в обръщение, представлява средният брой на об-

ръщенията на отделната монета или средната скорост на паричното

обръщение. Паричната маса, която напр. в началото на всекидневния

процес на объщение бива хвърляна в него, се определя по естествен

99