Page 98 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 98
p11
(горе)
2. Неутолимата жажда за принаден труд. Фабрикант и чокоин
Капиталът не е изнамерил принадения труд.s41q Навсякъде, където една
част от обществото притежава монопол върху средствата за произ-
водство, работникът, бил той свободен или несвободен, е принуден
да прибави към необходимото за собствената си издръжка работно
време и едно допълнително работно време, за да произведе средст-
ва за живот за собственика.s42q На средствата за производство,*41 все
едно дали този собственик е атински ϰαλός ϰάγϑς (аристократ),
етруски теократ, civis romanus [римски гражданин], нормански ба-
рон, американски робовладелец, влашки чокоин, съвременен ленд-
лорд или капиталист.*42 Но ясно е, че ако в една обществено-
икономическа формация преобладаваща роля заема не разменната
стойност на продукта, а неговата потребителна стойност, принадени-
ят труд се ограничава с един по-тесен или по-широк кръг от потреб-
ности, но от самия характер на производството не произтича никаква
безгранична потребност от принаден труд. Затова ужàсен е свръхт-
рудът в древността, където разменната стойност е трябвало да бъде
добивана в нейния самостоятелен паричен образ, т.е. в производст-
во на злато и сребро.s43q Принудителната работа до смърт е била там
официална форма на свръхтруда. Достатъчно е човек да прочете са-
мо Диодорус Сикулус.*43 Но това са изключения в древността. Ала
щом народи, чието производство все още се движи в по-нисшите
форми на робския труд, на крепостническия труд и т.н., бъдат въвле-
чени в един световен пазар, намиращ се под господството на капита-
листическия начин на производство, пазар, който развива продажба-
та на техните продукти в чужбина до степен на техен господстващ ин-
терес — тогава към варварските ужаси на робството, крепостничест-
вото и т.н. идва като капак цивилизованият ужас на свръхтруда. Зато-
ва негърският труд в южните щати на Америка е запазвал умерен и
патриархален характер, докато производството е било насочено
98