Page 98 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 98

p11


             (горе)
             2. Неутолимата жажда за принаден труд. Фабрикант и чокоин



      Капиталът не е изнамерил принадения труд.s41q Навсякъде, където една
      част от обществото притежава монопол върху средствата за произ-

      водство, работникът, бил той свободен или несвободен, е принуден

      да прибави към необходимото за собствената си издръжка работно

      време и едно допълнително работно време, за да произведе средст-

      ва за живот за собственика.s42q На средствата за производство,*41 все


      едно  дали  този  собственик  е  атински  ϰαλός  ϰάγϑς (аристократ),

      етруски теократ, civis romanus [римски гражданин], нормански ба-

      рон,  американски  робовладелец,  влашки  чокоин,  съвременен  ленд-

      лорд  или  капиталист.*42  Но  ясно  е,  че  ако  в  една  обществено-

      икономическа формация преобладаваща роля заема не разменната

      стойност на продукта, а неговата потребителна стойност, принадени-

      ят труд се ограничава с един по-тесен или по-широк кръг от потреб-
      ности, но от самия характер на производството не произтича никаква

      безгранична потребност от принаден труд. Затова ужàсен е свръхт-

      рудът в древността, където разменната стойност е трябвало да бъде

      добивана в нейния самостоятелен паричен образ, т.е. в производст-

      во на злато и сребро.s43q Принудителната работа до смърт е била там

      официална форма на свръхтруда. Достатъчно е човек да прочете са-

      мо Диодорус Сикулус.*43 Но това са изключения в древността. Ала

      щом  народи,  чието  производство  все  още  се  движи  в  по-нисшите

      форми на робския труд, на крепостническия труд и т.н., бъдат въвле-

      чени в един световен пазар, намиращ се под господството на капита-

      листическия начин на производство, пазар, който развива продажба-

      та на техните продукти в чужбина до степен на техен господстващ ин-

      терес — тогава към варварските ужаси на робството, крепостничест-
      вото и т.н. идва като капак цивилизованият ужас на свръхтруда. Зато-

      ва негърският труд в южните щати на Америка е запазвал умерен и

      патриархален  характер,  докато  производството  е  било  насочено


                                                           98
   93   94   95   96   97   98   99   100   101   102   103