Page 95 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

един кон може да работи всекидневно само по 8 часа. През време на

една част от деня работната сила трябва да почива, да спи, а през

време на друга част човек има да задоволява други физически пот-
ребности, да се храни, да се мие, да се облича и т.н. Освен тази чис-

то физическа граница, удължаването на работния ден среща и мо-

рални граници. Работникът има нужда от време за задоволяване на

свои духовни и социални потребности, обхватът и броят на които се

определя от общото културно равнище. По такъв начин вариацията

на работния ден се движи във физически и социални граници. Но и

двете граници са твърде еластични и оставят най-широко поле на
тълкуване и действие. Така, ние срещаме работен ден от 8, 10, 12,

14, 16, 18 часа, т.е. от най-различна дължина.

Капиталистът е купил работната сила по нейната еднодневна стой-

ност. На него принадлежи нейната потребителна стойност в продъл-

жение на един работен ден.s36qТой значи е придобил право да кара ра-

ботника да му работи в продължение на един ден. Но какво нещо е

един работен ден?*36 Във всеки случай — по-малко от един приро-

ден ден. С колко по-малко? Капиталистът има свое собствено мнение

за тази крайна граница, за тази необходима граница на работния

ден. Като капиталист той е само олицетворен капитал. Неговата душа

е душата на капитала.s37q А капиталът има само един жизнен нагон —

нагонът да самонараства, да създава принадена стойност, със своя-
та постоянна част, със средствата за производство да всмуква колко-

то може по-голямо количество принаден труд.*37 Капиталът е ум-

рял труд, който само като вампир се оживява чрез смучене на жив

труд и живее толкова по-дълго, колкото повече труд всмуква.s38q Онова
време, през което работникът работи, е време, през което капиталис-

тът консумира купената от него работна сила.*38 Ако работникът

консумира за себе си времето, с което разполага, той краде капита-

листа.*39

95