Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 96

Капиталистът се позовава на закона за стоковата размяна. Той, както

      и всеки друг купувач, се старае да изкара от потребителната стойност

      на своята стока колкото е възможно по-голяма полза. Но изведнаж се
      надига гласът на работника, който беше замлъкнал в бурята и устре-

      ма на производствения процес:



      - Стоката, която ти продадох, се отличава от останалата стокова пап-

      лач по това, че нейната употреба създава стойност, и то по-голяма

      стойност, отколкото струва тя самата. Ти заради това си я и купил.
      Това, което за теб е нарастване на стойността на капитала, за мене е

      допълнително изразходване на работна сила. Ние двамата с теб поз-

      наваме на пазара само един закон — закона за стоковата размяна. А

      консумирането на стоката принадлежи не на продавача, който я от-

      чуждава, а на купувача, който я придобива. Затова на теб ти принад-

      лежи употребата на моята еднодневна работна сила. Но за нейната

      всекидневна продажбена цена аз трябва да мога да я възпроизвеж-
      дам всекидневно и значи отново да мога да я продавам. Независимо

      от природното ми изхабяване поради възраст и т.н., аз трябва да бъ-

      да способен и утре да работя със същата нормална степен на сила,

      здраве и бодрост, както и днес. Ти постоянно ми проповядваш еван-

      гелието на „спестовността” и „въздържанието”. Е, добре! Аз искам ка-

      то  разумен,  пестелив  стопанин  да  стопанисвам  своето  единствено

      богатство, работната си сила, и да се въздържам от всяко нейно лу-

      дешко разпиляване. Аз искам всекидневно да прехвърлям в движе-

      ние, в труд само толкова от нея, колкото отговаря на нейната нор-
      мална  продължителност  и  на  здравото  ѝ  развитие.  С  безмерно

      удължаване на работния ден ти можеш за един ден да изтръгнеш та-

      кова количество от моята работна сила, каквото аз мога да възстано-

      вя едва за три дни. Това, което ти ще спечелиш като труд, аз ще го

      изгубя като субстанция на труда. Използването на моята работна си-

      ла и нейното ограбване са съвсем различни неща. Ако средният пе-

      риод  от  живота  на  един  среден  работник,  при  разумни  размери  на
      труда, е 30 години, стойността на моята работна сила, за която ти ми




                                                           96
   91   92   93   94   95   96   97   98   99   100   101