Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

Капиталистът се позовава на закона за стоковата размяна. Той, както

и всеки друг купувач, се старае да изкара от потребителната стойност

на своята стока колкото е възможно по-голяма полза. Но изведнаж се
надига гласът на работника, който беше замлъкнал в бурята и устре-

ма на производствения процес:

- Стоката, която ти продадох, се отличава от останалата стокова пап-

лач по това, че нейната употреба създава стойност, и то по-голяма

стойност, отколкото струва тя самата. Ти заради това си я и купил.
Това, което за теб е нарастване на стойността на капитала, за мене е

допълнително изразходване на работна сила. Ние двамата с теб поз-

наваме на пазара само един закон — закона за стоковата размяна. А

консумирането на стоката принадлежи не на продавача, който я от-

чуждава, а на купувача, който я придобива. Затова на теб ти принад-

лежи употребата на моята еднодневна работна сила. Но за нейната

всекидневна продажбена цена аз трябва да мога да я възпроизвеж-
дам всекидневно и значи отново да мога да я продавам. Независимо

от природното ми изхабяване поради възраст и т.н., аз трябва да бъ-

да способен и утре да работя със същата нормална степен на сила,

здраве и бодрост, както и днес. Ти постоянно ми проповядваш еван-

гелието на „спестовността” и „въздържанието”. Е, добре! Аз искам ка-

то разумен, пестелив стопанин да стопанисвам своето единствено

богатство, работната си сила, и да се въздържам от всяко нейно лу-

дешко разпиляване. Аз искам всекидневно да прехвърлям в движе-

ние, в труд само толкова от нея, колкото отговаря на нейната нор-
мална продължителност и на здравото ѝ развитие. С безмерно

удължаване на работния ден ти можеш за един ден да изтръгнеш та-

кова количество от моята работна сила, каквото аз мога да възстано-

вя едва за три дни. Това, което ти ще спечелиш като труд, аз ще го

изгубя като субстанция на труда. Използването на моята работна си-

ла и нейното ограбване са съвсем различни неща. Ако средният пе-

риод от живота на един среден работник, при разумни размери на
труда, е 30 години, стойността на моята работна сила, за която ти ми

96