Page 113 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 113

мента виковете на лондонските хлебарски калфи против непосилния

      труд и т.н.s77q Тези викове стават толкова настойчиви, че г. X. С. Три-

      мънхийр, член на многократно споменаваната комисия от 1863 г., би-

      ва назначен за кралски следствен комисар. Неговият отчет,*77 за-

      едно с показанията на свидетелите, развълнува публиката — но не

      сърцето  ѝ, а нейния  стомах. Англичанинът, който  здраво държи на

      Библията, наистина знаеше, че ако човек по божие предопределение
      не е капиталист или лендлорд или синекур, той е призван да яде своя

      хляб с пот на чело — но той не е знаел, че заедно с хляба трябва

      всеки  ден  да  изяжда  известно  количество  човешка  пот,  смесена  с

      гной, паяжина, мъртви хлебарки, мухлясал немски квас, независимо

      от стипцата, пясъка и другите също тъй приятни минерални добавки.

      Затова, без да се церемонят със светата „свободна търговия”, отто-

      гава  поставиха  „свободното”  открай  време  хлебарство  под  надзора

      на държавни инспектори (в края на парламентарната сесия в 1863 г.)

      и със същия парламентарен акт забраниха работата от 9 часà вечер
      до 5 часà сутрин за хлебарските калфи под 18 години. Последното

      постановление на закона говори по-красноречиво от цели томове за

      непосилния труд в този занаят, от който ни лъха такава патриархал-

      ност.



            «Работата на един лондонски хлебарски калфа започва обикновено в 11
            часà през нощта. По това време той замесва тестото, един много умори-

            телен процес, който трае ½ до ¾ час, в зависимост от количеството и
            качеството  на  тестения  продукт.  След  това  той  ляга  върху  дъската  за

            месене, която същевременно служи и за похлупак на нощвите, в които се
            меси тестото, и спи няколко часа с един чувал за брашно под главата и

            друг брашнен чувал върху тялото. След това започва една бърза и неп-

            рекъсната работа от 4 часа, да се накъсва, тегли, формира, хвърля хля-
            бът в пещта, да се изважда от пещта и т.н. Температурата на една фур-

            на е от 75—90° [24 до 32°С], а в малките фурни тя по-скоро е по-висока
            отколкото  по-ниска.  Когато  приготвянето  на  хляба,  кифлите  и  т.н.  е

            свършено, започва разпределяне на хляба; и значителна част от работ-
            ниците, след описания тежък нощен труд, през деня разнасят в кошове




                                                           113
   108   109   110   111   112   113   114   115   116   117   118