Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

специфична болест на кибритените работници. Половината от тези

работници са деца под 13 и младежи под 18 години. Поради своята

нездравословност и отвратителност това производство се ползва с
такава лоша репутация, че само най-изпадналата част от работни-

ческата класа, полугладни вдовици и т.н. му дават децата си, „парца-

ливи, изгладнели, съвсем изоставени и невъзпитани деца”.*71 От

свидетелите, които е разпитал комисарят Уайт (1863 г.), 270 са били
под 18 години, 50 под 10, 10 само на 8 и 5 само на 6 години. Работни-

ят ден се колебае между 12, 14 и 15 часа, нощен труд, нередовно

хранене, най-често в самите работни помещения, които са отровени

от фосфор. Данте би намерил, че тези мануфактури надминават най-

жестоките фантастични ужаси на неговия ад.

[*71 Пак там, стр. LIV]

Във фабриката за тапети по-грубите видове се печатат на машина, а

по-фините на ръка. Най-оживеният производствен сезон се пада

между началото на октомври и края на април. През този период тази
работа често трае почти без прекъсване от 6 часà сутрин до 10 часà

вечер и още по-късно през нощта. Дж. Лийч дава такова показание:

«През последната зима (1862) от 19 момичета 6 не дойдоха на работа
поради болести, причинени от преумора. За да не заспиват, трябва да им

викам.” У. Дюфи: „От умора децата често пъти не могат да си държат

очите отворени, а всъщност и ние често пъти едва смогвахме.” Дж. Лайт-
бърн: „Аз съм на 13 години… Ние работехме през последната зима до 9

часа вечер, а по-миналата — до 10 часа. През последната зима краката
ми бяха така изранени, че почти всяка вечер виках от болки.” Дж. Апсдън:

„Когато това мое момче беше на 7 години, аз го носех на гръб през снега
до фабриката и назад и то работеше по 16 часа!… Често пъти коленичех,

за да го храня, докато то стоеше на машината — защото не биваше да я

оставя или спира.” Смит, съдружник и управител на една фабрика в
Манчестър:s72q „Ние (той иска да каже — неговите „работни ръце”, които ра-

ботят за „нас”) работим без прекъсване за хранене, тъй че работният ден
от 10½ часа свършва в 4½ часà след обед, а всичкото сетнешно работ-

но време е свръх-време”.*72 (Дали този г. Смит също тъй не се храни

110