Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 121

ларските фабрики.]
      s94q

      Независимо от общите вредни влияния на нощния труд,*94 непре-


      къснатият  двадесет  и  четири  часов производствен процес  е  твърде
      удобен  случай,  за  прекрачиване  границата  на  номиналния  работен

      ден. Напр. в споменатите по-горе много уморителни клонове на ин-

      дустрията официалният работен ден за всеки работник е в повечето

      случаи  12  часа  —  нощни  или  дневни.  Но  свръх-трудът  отвъд  този

      предел — да се изразим с думите на официалния английски отчет —

      е в много случаи „действително ужасен”.*95



            «Човешкият ум — се казва там — не може да си представи онази маса
            труд, която според показания на свидетели извършват момчета от 9

            до 12 години, и не може да не дойде до заключение, че тази злоупотре-

            ба с власт от страна на родители и работодатели не трябва повече
            да се търпи.»*96


            [*95 „Fourth Rep.”, 57, стр. ХII] / [*96 Пак там (4th Rep. 1865), 58, стр.

            XII]


            «Системата, която изобщо кара момчета да работят последователно ден

            и нощ, води към скандално удължаване на работния ден както през вре-
            ме на оживена конюнктура, така и през време на обикновен ход на неща-

            та. Това удължаване в много случаи е не само жестоко, но дори просто
            невероятно. Разбира се, винаги се случва, че по тази или онази причина,

            ту тук, ту там от смяна отсъства по някое момче. В такъв случай едно или
            няколко от вече дошлите момчета, които вече са свършили своя работен

            ден, трябва да заемат мястото на отсъстващите. Тази система е дотол-

            кова общоизвестна, че директорът на един завод за валцувано желязо
            на въпроса ми как се запълва мястото на онези момчета, които отсъстват

            от смяна, отговори: „Аз много добре знам, че и Вие го знаете също тъй
            добре, както и аз” — и никак не се стесни да признае този факт.»*97


            [*97 Пак там]


            «В един завод за валцувано желязо, където номиналният работен ден

            трае от 6 часà сутрин до 5½ вечер, едно момче работило всяка седмица

            по 4 нощи поне до 8½ часà вечерта на следния ден… и така в продълже-

                                                           121
   116   117   118   119   120   121   122   123   124   125   126