Page 119 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

още преди изгрев слънце пръска искри пред лика на слънцето; той яде,
пие и спи като никой друг. Чисто физически погледнато, при умерен труд

той наистина се намира в едно от най-добрите човешки положения. Но

да тръгнем след него в града и да видим какъв тежък труд се стоварва
върху този як мъж и какво място заема той в таблиците на смъртността

на нашата страна? В Мерилебон (един от най-големите квартали на
Лондон) ковачите умират годишно в пропорция 31 на 1000 или с 11 души

повече от средната смъртност на възрастните мъже в Англия. Това заня-
тие, едно почти инстинктивно изкуство на човечеството и самò по себе си

напълно безупречно поради извънмерния труд става съсипващо. Човек е

в състояние да направи толкова и толкова удари с чук на ден, да извърви
толкова и толкова крачки, да диша толкова и толкова пъти, да извърши

такава и такава работа и да живее средно, да кажем, 50 години. А го
принуждават да направи толкова повече удари, да извърви толкова по-

вече крачки, да диша толкова по-често и с всичко това да увеличи с ¼
изразходването на своите жизнени сили. Той се опитва да направи то-

ва и в резултат се оказва, че в продължение на един ограничен период

време извършва ¼ повече работа и умира на 37 години вместо на
50.»*91

[*91 Д-р Ричардсон, Work and Overwork, „Сошъл сайънс ривю” от 18

юли 1863 г. [стр. 476 сл.]p13

(горе)
4. Дневен и нощен труд. Системата на смени

От гледна точка на процеса на нарастване на постоянния капитал,

средствата за производство съществуват само за да всмукват труд, а

с всяка капка труд — пропорционално количество принаден труд. До-

колкото те не правят това, самото им съществуване представлява

отрицателна загуба за капиталиста, защото, докато лежат бездейно,
те представляват безполезно авансиран капитал; а тази загуба става

положителна, когато прекъсването направи необходими добавъчни

разходи за възобновяване на работата. Удължаването на работния

ден отвъд естествените предели на деня, до късна нощ, действа са-

мо като палиатив, само приблизително задоволява вампирската

119