Page 126 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

вече пари. Топилните пещи, валцовите заводи и т.н., постройките,

машините, желязото, въглищата и т.н. имат и друго предназначение,

а не само да се превърнат в стомана. Те са създадени, за да поглъ-
щат принаден труд и, естествено, поглъщат повече принаден труд в

24 часа отколкото в 12. Наистина, опрени на бога и закона, те дават

на сандерсъновци право да разполагат с работното време на извес-

тен брой ръце в продължение на пълни 24 часа в денонощие, и щом

се прекъсне тяхната функция да всмукват труд, те губят своя харак-

тер на капитал, т.е. стават за сандерсъновци чиста загуба.

«Но тогава бихме имали загуба от толкова скъпите машини, които

биха стояли без работа през половината време, а за оная маса от
продукти, която ние сме способни да доставим при сегашната систе-

ма, ние би трябвало да удвоим помещенията и машините, а това би

удвоило разноските.»

Но защо тъкмо тези сандерсъновци претендират за привилегия пред

другите капиталисти, които имат право да използват работниците са-

мо денем и чиито постройки, машини и суров материал остават но-

щем „в бездействие”?

«Истина е — отговаря Е. Ф. Сандерсън от името на всички сандерсънов-

ци, — истина е, че тази загуба от бездействие на машините засяга всич-
ки мануфактури, в които се работи само денем. Но в нашия случай упот-

ребата на топилни пещи би причинила извънредна загуба. Ако те се под-

държат в действие, прахосва се горивен материал (вместо това сега се
прахосва животът на работниците), ако пък не се поддържат,s103q губи се

време, за да се запалят отново и да достигнат необходимата температу-
ра (докато загубата на време за сън дори за осемгодишни деца е спече-

лено работно време за хората от сорта на сандерсъновци), а самите пе-
щи биха страдали от промяната в температурата” (докато същите пещи

никак не страдат от смяна на дневен и нощен труд).»*103
p14

(горе)
5. Борбата за нормален работен ден. Принудителни закони

за удължаване на работния ден от средата на XIV до края на

126